Българската военна индустрия отдавна боде очите на задграничната конкуренция. Нейното израстване и налагане на международните пазари през последните две-три петилетки, както и еднопосочното й еманципиране от опеката на руските служби, наследили контрола върху нея от бившите съветски мастодонти КГБ и ГРУ, трудно могат да бъдат преглътнати.
Един от най-ярките премери за това е поредния взрив в складовете на крупния оръжеен индустриалец Емилиян Гебрев. Както „БАНКЕРЪ“ неведнъж е пророкувал, все по-неоспорим става фактът, че
руските служби отдавна са го взели на мушка.
И всичко това – пред широко затворените очи на правоохранителните и правозащитни органи на европейска и натовска България.
Едва през последните дни, макар и под сурдинка, официалните власти деликатно „изпуснаха“ информацията, че в „едни чекмеджета“ от години са отлежавали данни, доказващи
московската връзка с българските оръжейни саботажи
В интерес на истината, много от тези данни са огласявани както от „БАНКЕРЪ“, така и от малкото останали независими медии. Но, както много добре си знаем, въпросните държавни органи и служби се самосезират от медийните публикации само при две условия. Първо – когато някой конкретен задкулисен фактор има конкретен интерес от решаването или замазването на казуса. И второ – когато европейските и североатлантическите партньори ни натиснат, а ние няма накъде повече да се измъкваме.
Последният взрив в Карнобат за пореден път
извади на показ пробойните в националната ни сигурност.
Никой няма никакво намерение да се изхвърля и да прави от мухата слон, но всякакви помисли на тема нещастно стечение на обстоятелствата“, „Скъпоструваща човешка грешка“ или „Професионална небрежност“ са меко казано нелепи, защото… от 2011 г. насам това е шестия поред „инцидент“ с обект на тази индустрия.
Проспиването (уж) на фактите около тези „инциденти“ е дело на трима главни прокурори, на които 12 години не им стигнаха за приключването поне на едно оръжейно дело.
Става дума за Борис Велчев (2006-2012 г.), Сотир Цацаров (2012-2019 г.) и Иван Гешев (2019-2023 година). Все още до под кривата круша е и делото за отравянето на Емилиян Гебрев, на сина му Христо и на един от мениджърите на „Емко“.
Едва ли е случайно съвпадение, че последният взрив бе задействан в момент, в който „ротационното“ правителство на „Продължаваме промяната – Демократична България“ обяви, че България се включва в проекта на Европейската агенция по отбрана
за доставка на 1 млн. боеприпаси и снаряди за Украйна.
Колкото и да роптаят т. нар. „миролюбци“, ползите за България в случая са най-малко две. Първо – демонстрираме, че не само можем да ползваме благинките и „мазнинките“ от евро-атлантическата си ориентация, но можем да даваме и да бъдем солидарни. И второ – участието в тази операция дава възможност за модернизация на българските военни заводи, т.е. за окончателно изхвърляне на производствата по руски оръжейни лицензи и внедряване на технологии по натовски стандарти.
И още един обнадеждаващ факт ни споходи покрай взрива край Карнобат. За първи път български министър-председател предприема действия, които да защитят
сигурността на държавните и на частните предприятия
от военната индустрия.
Веднага след „инцидента“, акад. Николай Денков разпореди на Министерството на икономиката и индустрията и на „съответните“ служби в МВР да извършат проверки на заводите и да подсилят мерките за сигурност в тях и в районите около тях.
И още – той директно нападна орлите на правосъдието и слугите на плаща и кинжала за това, че за серия от взривове през последните 12 години липсва каквато и да било информация. И подчерта, че
тези взривове са дело на злонамерени сили.
Теза, която потвърждава всичко онова, което бившият военен министър Бойко Ноев прави публично достояние от пет години насам. Версията му е, че до всички посегателства върху военната индустрия у нас води руска следа. А при псевдоразследванията, т. нар. компетентни ведомства дори са унищожавали веществени доказателства.
Ноев е категоричен, че делата се прекратяват без какъвто и да било опит да се стигне до истината, а
снимки на взривовете са били унищожавани „някъде из МВР“.
Според бившият военен министър, Емилиян Гебрев е един от най-големите оръжейни бизнесмени в Европа. А неговите фирми плюс държавните предприятия „Сопот“ и „Арсенал“, поставят България сред водещите производители на боеприпаси в ЕС.
„Причината за взривовете е, че извършителите на тези действия се чувстват безнаказани. България е място, където те могат да правят каквото си искат. Тези хора, които са доказани със своето присъствие около взривовете и отравянията, са оперативни работници на руските служби. Нищо от тях не се разследва“, категоричен е Бойко Ноев.
Тъжно звучи нали? Все пак обаче прозира някакъв лъч светлина, защото държавното обвинение – поне засега – публично обяви, че тръгва да разследва
„умишлено унищожаване чрез взрив“ на боеприпаси
в склада на компанията „Емко“. Или поне така гласи съобщението в сайта на Бургаската окръжна прокуратура.
Собственикът Емилиян Гебрев също е категоричен, че случаят от неделя е непонятен и необясним, защото в изгорялото складово помещение не е имало продукция, която би могла да се самозапали. И този път той не скри подозренията си за умишлени действия, дано поне сега някой му обърне по-сериозно внимание.
„Пожарът е странен, защото огънят върви отвън навътре, т.е. е умишлен“, съобщи Гебрев и подчерта, че обектът има електронна система, камери и всичко необходимо.
Това разбира се не е новина, защото същото оборудване е имало и в другия негов склад, който изгоря миналата година. Ето защо той прави логичния извод, че съвпадението между двата случая и най-вече – по отношение на това как и откъде тръгва огъня – е най-малко 80 процента.
Тук е моментът да припомним, че
база на „Емко“ стана обект на подобни взривове
още през 2011 г. – в Ловнидол, когато бе унищожено значително количество боеприпаси, предназначени за Грузия.
Този случай, заедно с две експлозии в завода на ВМЗ-Сопот в Иганово – през 2015 г., и една в завод “Арсенал” край Мъглиж – през 2020 г., станаха обект на общо разследване за предполагаеми руски саботажи от пролетта на 2021 година.
Тогава прокуратурата обяви, че е обединила производствата заради данни, според които
зад „инцидентите“ стоят служители на руското военно разузнаване (ГРУ).
По това дело се разследваше и евентуален умишлен пожар в сграда на МВР в София през 2015 г., който унищожи куп доказателства по делото за взривовете в Иганово.
Сега остава да разберем, дали този път правоохранителните и правозащитни органи у нас ще посмеят да свалят намордника и да свършат работата си така, че да оправдаят милиардите, предвидени за тях в проектобюджета за 2023 година.
