Днес (5 юни) беше публикуван четвъртият годишен доклад, който прави преглед на върховенството на правото в Европейския съюз – във всяка една държава членка. И в него са направени заключения, включително и за България.
Това съобщи в началото на днешното редовно заседание на Министерския съвет премиерът акад. Николай Денков.
Той поясни, че в доклада има пет положителни констатации, две критични препоръки за недостатъчен напредък по промените, които се очакват от България и две препоръки, които са най-вече на вниманието на Народното събрание.
Документът обхваща четири основни стълба – националните правосъдни системи, уредбата за борба с корупцията, плурализма и свободата на медиите, както и други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимно ограничаване на властите.
„Като съществен напредък са отбелязани въвеждането на механизъм за ефективна отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор и неговите заместници, както и на съдебен контрол върху отказите на прокурора за образуване на наказателно производство“, обърна внимание министър-председателят и допълни, че това законодателство бе прието от предходното Народно събрание, а Европейската комисия го очакваше от България повече от 10 години.
Подобреният Национален координационен механизъм за върховенство на правото също е включен в доклада със знак плюс. Европейската комисия оценява положително и приемането на законодателство за разширяване на обхвата на правната помощ и въвеждането на задължителна медиация по определен тип дела. Комисията смята за напредък сформирането на работна група за законодателни промени за повече свобода на медиите и плурализъм. Отбелязани са и позитивни тенденции по отношение на достъпа до публичната информация.
Закриването на специализираните съдилища и прокуратури и преместването на магистратите в органи на съдебната власт по техен избор без оспорване на процедурите също са посочени като стъпки в правилната посока.
В същото време Европейската комисия изразява притеснение във връзка със състава на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към него.
„Тези коментари от години стоят на вниманието на законодателния орган и се очаква да бъдат решени в следващите седмици или месеци. Това зависи от темпото, с което работи Народното събрание“, подчерта премиерът.
Комисията е критична и по отношение на превенцията и противодействието на корупцията. Причини за това са липсата на осъдителни присъди за корупция по високите етажи на властта и възприятието на експерти и бизнеса за високи нива на корупция в публичния сектор. По думите на премиера предложените в Народното събрание промени с цел реформа на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество са една от възможните реакции на тези критики.
„Необходимо е част от тези промени да бъдат допълнително развити с промени в Конституцията. Тази дейност започна в това Народно събрание, но ще отнеме поне няколко месеца, за да се стигне до законодателни решения“, заяви акад. Денков.
Според общата оценка на ЕК България и Румъния изпълняват задоволително условията по Механизма за сътрудничество и проверка, поставени при влизането им в Европейския съюз. Ето защо Комисията ще предприеме последните стъпки към окончателно затваряне на този механизъм за двете страни членки.
„С това България и Румъния ще се включат в общия хоризонтален европейски механизъм за върховенство на правото на ЕС, който се отнася до всички други държави. Крайното решение зависи от Съвета на Европейския съюз“, обясни премиерът.
Затова е важно страната ни да изпълни в пълнота препоръките в доклада до следващото заседание на Европейския съвет през есента на тази година.
„Това е възможно. Правителството ще направи това, което зависи от него. Надяваме се, че в Народното събрание ще има достатъчно конструктивен дух и политическо желание тези теми да бъдат приключени“, заяви министър-председателят. Той подчерта, че реформите трябва да се направят не толкова заради препоръките на Европейската комисия, а защото българските граждани и бизнес се нуждаят от върховенство на правото.
