На 9 юли се навършват 173 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов.
По този повод в неделя от 11 часа Националният литературен музей, къща музей „Иван Вазов”в столицата и Съюзът на българските писатели ще поднесат венци и цветя пред паметника на поета при храма „Света София” (на ул. „Г. С. Раковски“), съобщават от Националния литературен музей..
„Каним жителите и гостите на София заедно да почетем паметта на народния поет Иван Вазов, който сам за себе си казва: „Аз пях за България, защото я обичах; аз насаждах в младите души вяра и обич към своето, защото бях син на България; аз прославих нейната божествено хубава природа, защото бях очарован от нея; възпях нейните идеали, защото бяха свещени”, „дадох всичко добро, каквото можех да дам на отечеството. Малко бе, но толкоз имах”, казват организаторите.
Във връзка с годишнината, в неделя, от 10 до 18 ч., посещенията в столичната къща музей „Иван Вазов“ ще бъдат с вход свободен.
Поет, писател и драматург, творчеството на Иван Вазов е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България. Той е академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 до 30 януари 1899 година от Народната партия.
През 1870 г. Иван Вазов отпечатва първото си стихотворение – „Борба“. През 1872 г. издава стихотворението „Борът“, което е първото му публично коментирано стихотворение. До 1875-1876 г. Вазов пише и любовни стихотворения. През 1876 г. отпечатва първата си стихосбирка – „Пряпорец и Гукла“, но не подписва книгата с истинското си име, а с псевдонима Пейчин. Това става в Букурещ. В нея той включва „Панагюрските въстаници“, по-известно като „Боят настана“.
През 1877 г. излиза втората стихосбирка на Вазов – „Тъгите на България“, която вече е подписана от Вазов. Третата стихосбирка на поета излиза от печат година по-късно и носи заглавието „Избавление“. През 1881 г. Вазов издава стихосбирката „Гусла“.
Иван Вазов е автор не само на първия български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899), но е написал и първата наша фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884), както и някои фентъзи стихотворения.
В страната има няколко музеи, които разказват за различни епизоди от живота на Иван Вазов. Един от тях е в Сопот, родният дом на патриарха на българската литература. Той е част от Стоте национални туристически обекта. Родната къща на поета, роден на 9 юли 1850 г., е разрушена при опожаряването на града по време на Руско-турската война (1877-1878 г.. През 1920 г. се взема решение за възстановяването ѝ и през 1935 г. музеят е открит.
Къща-музей „Иван Вазов“ в София е домът на Вазов на едноименната улица при пресечката с улица „Георги Раковски“. Има и Къща-музей „Иван Вазов“ в Берковица.
През 1917 г. Иван Вазов е номиниран от граждански комитет, начело с проф. Иван Шишманов, за Нобелова награда за литература.
Името на Иван Вазов днес носи морският нос „Вазов“ на остров Ливвингстън, Южни Шетландски острови, Антарктида.
Иван Вазов е изобразен на банкнотата от 200 лева, емисия 1992 г., която е в обращение от 1 ноември 1992 до 31 декември 1999 година.
Името на Иван Вазов носи Народният театър от 1976 година.
Най-високо разположената хижа в България, в планината Рила, над местността Седемте рилски езера, онси името на Иван Вазов. Там народният поет пише своето призведение „Великата риска пустиня“.
