Пътят на България и Румъния към Шенген е като омагьосан от зла вещица – тъкмо се появи слаба светлина, таман ние се затичаме към нея и… хоп, някой лисне един казан вряла вода върху ни. Уж покривахме техническите критерии и само трябваше да изпълним „едни“ политически условия, пък днес се оказва, че сме заложници на чужди вътрешнокотерийни борби.
През уикенда правителството на Нидерландия, подаде оставка. Неговият премиер-министър и „Враг № 1“ на членството ни в Шенген – Марк Рюте, обаче
остава на власт като служебен министър-председател
до изборите наесен.
Четирипартийното коалиционно правителство на Нидерландия се разпадна заради ожесточени спорове на тема миграционна политика.
Народната партия за свобода и демокрация на Рюте и Християндемократическият призив настояваха за по-строги мерки с цел ограничаване на мигрантския поток, но
срещнаха упоритата съпротива
на лявоцентристката партия D66 и Християнския съюз.
Предложенията на Рюте и християндемократите включваха даването на два вида убежище: временно – за хора, бягащи от конфликти, и постоянно – за хора, бягащи от преследване.
Освен това Рюте планираше ограничаване броя на членовете на семействата, търсещи убежище в Нидерландия. Но най-малкият коалиционен партньор – Християнският съюз – категорично се противопостави на тази идея.
И още две „претенции“ на Рюте не бяха добре приети от коалиционните му партньори. Първо – ограничаване достъпа на децата на бежанците от войните, които вече се намират в страната, и второ –
въвеждане на „изпитателен срок“ от две години,
преди разделените семейства да се съберат на нидерландска земя.
България и Румъния положиха огромни дипломатически усилия, след като на Европейския съвет през декември 2022 г. получиха отказ. Амбицията бе да преодолеят нидрландското вето и да влязат в Шенген през октомври.
Политическият трус в Хага обаче най-вероятно ще забави този план. Или ще го провали, ако
ситуацията в Нидерландия се запече.
Изборите там са през ноември и дотогава, както стана дума, Рюте ще е служебен премиер. Той едва ли ще е зает с нещо друго, освен с предизборната си кампания и спечелването на своя пети управленски мандат. Разбира се, това не бива да ни приспива, защото темата за миграцията ще става все по-болезнена, а България си остава външна граница на ЕС. С други думи –
ще си останат и нидерландските упреци,
че не си вършим добре работата и не спираме нелегалните мигранти.
Марк Рюте е един от най-опитните европейски политици. От сегашните лидери само унгарският премиер Виктор Орбан е присъствал на повече европейски съвети в Брюксел от него.
Един от най-многозначителните прякори на Рюте е „Г-н Тефлон“ (или „Тефлоновият Марк“), тъй като има странната способност
да се измъква невредим от всякакъв вид скандали.
Местните медии го описват като човек, който отблъсква всички рискове с такава лекота, с каквато тефлоновото покритие отблъсква водата и я „пуска“ свободно да си тече накъдето си иска. Той управлява страната от 2010 г. и се „срещна челно“ с доста кризи, включително пандемията, които преодоля без кой знае какви драми.
Днес обаче
тефлонът е доста понадраскан.
Както заради непрекъснато прииждащите мигрантски вълни, така и заради партиите, които категорично не желаят втвърдяване на позицията по темата.
Според правителствената статистика молбите за убежище в Нидерландия са скочили с една трета през миналата година до над 46 000 и се очаква до края на тази да надхвърлят 70 000, т.е. да оставят в миналото пиковите стойности на „бежанския бум“ през 2015-та.
Тези обстоятелства определено не са в полза на България и Румъния. Когато ни отхвърли миналия декември, Рюте поиска от България да приключи Механизма за мониторинг на Шенгенската информационна система и да получи нова оценка по Механизма за сътрудничество и проверка. Сега тези условия са изпълнени, но…
външнополитическите условия са променени.
Формално двете страни отдавна са изпълнили условията да бъдат приети в Шенгенското пространство, в което участват 23 от 27-те държави членки на ЕС, плюс Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.
България наистина имаше доста пропуски по отношение на опазването на границата, най-видимият от които бе скъсаната на места гранична ограда и запълнените с шума дупки. Но сега има ангажимент и финансова помощ от Брюксел за системите за видеонаблюдение и другите съоръжения, така че този упрек отпада.
Българският „отговор“ беше, че Рюте ни отхвърлял не по обективни причини, а заради някакви си негови популистки и вътрешнополитически съображения. Още повече, че
той поиска промяна на правилата само за България и Румъния.
И то едва, след като Европейската комисия и Европейският парламент ни казаха „Да“!
В края на миналия месец премиерът Николай Денков разговаря по телефона с Марк Рюте, а президентът Румен Радев обсъди темата с австрийския канцлер Карл Нехамер във Виена.
Денков наблегна на усилията на нашата държава да докаже реални резултати чрез законодателни промени и посочи като пример
приемането на механизъм за разследване на главния прокурор
от независими магистрати.
Той представи и следващите стъпки към промяна на ситуацията чрез антикорупционно законодателство и избор на нов Висш съдебен съвет, което е планирано да стане до шест месеца, както и съвместния пилотен проект с Европейската комисия за превенция на незаконната миграция.
И премиерът, и президентът
получиха положителни сигнали.
По същото време от Брюксел дойде информация, че европейските институции вече се подготвят за приемането на България и Румъния в Шенген още през тази година, като влизането им в зоната за свободно пътуване на този етап може да се смята за сигурно.
Всъщност, съвсем скоро ще стане ясно дали европейската политика е по-силна от вътрешните кавги, защото в противен случаи единственото обяснение би било, че над присъединяването ни действат свръхестествени сили.
