„Бойко Борисов вече е изпран, сега той е в машината за избелване“. Тази констатация направи преди дни един политолог. И не е далече от истината. Вече никой не говори за шкафчета, пачки, кюлчета, чекмеджета, за порочния „модел Борисов“. По успокоението и възвърнатото самочувствие на лидера на ГЕРБ може да се предположи, че и „Барселонагейт“ пак ще потъне в прах. Затова той така смело се отказа от депутатския си имунитет, след отстраняването на Гешев и избора на Сарафов за изпълняващ длъжността главен прокурор.
Не се чува вече нищо и за корупцията, за откраднатите милиони и милиарди. Нещо повече – така критикуваните и обругавани инхаус поръчки за пътищата и магистралите бяха припознати и от новите управляващи.
Бойко Борисов вече е
равнопоставен (не)коалиционен партньор на борците
срещу него и модела му на управление от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Той седи на една маса с тях и решава съдбините на България. И още по-важното, заедно ще прекрояват Конституцията на държавата и ще се отърват от онова, което не им изнася, като служебните правителства, например.
Що се отнася до прословутата съдебна реформа, тя май не върви с темпото, с което се очакваше и има риск отново да не бъде завършена. Като капак Бойко Борисов беше избран за председател на парламентарната комисия по външна политика, което може да се приеме и като някакъв вид ирония на съдбата, като се знаят езиковите му способности и познания. Съпредседателят на ПП Кирил Петков пък оглави комисията по европейските въпроси. Както се казва, разделиха си евроатлантическата ориентация на страната ни по братски, вместо да се надпреварват кой е по-, по-, най-.
Но това не е всичко. Към въпросната (не)коалиция се присламчи и ДПС и порциите и разпределението на председателските места в комисиите и постовете в държавата май вече ще се делят на три. Лидерът на движението Мустафа Карадайъ изпълни в голяма степен обещанието си към електората му, че този път партията ще е във властта, макар и не съвсем официално.
„Черешката на тортата“ обаче е
започналият редовно да идва на работа в парламента
депутат Делян Пеевски, който се очерта като флагман на конституционните промени. Вярно, напусна парламентарната конституционна комисия, но пък стана член на правната. А Йордан Цонев пое бюджетната.
Според някои наблюдатели на политическите процеси разпределението на ръководните позиции в комисиите не е само процедурен въпрос. То винаги отразява и съотношението във властта. В сегашната ситуация мандатоносителите от ПП-ДБ получават само две комисии (ако не броим правната, която в момента е с техен председател, но той е ротационен). Това бе и част от договорката за избирането на ротационния кабинет „Денков-Габриел“. ПП-ДБ още тогава декларира, че оставяйки ръководствата на комисиите на останалите партии, ще им даде възможността да ги контролират в законодателната власт, което устройва Бойко Борисов.
Засега ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС си разпределят квотите в съотношение 2-14-5, като коалицията на Петков-Василев и Иванов-Атанасов държи почти изцяло изпълнителната власт.
Три постоянни парламентарни комисии останаха без председатели, тъй като бяха определени за опозицията в лицето на БСП, „Възраждане“ и „Има такъв народ“, само че те отказаха да участват и напуснаха пленарната зала.
С други думи, въпреки ожесточената реторика на ПП-ДБ срещу Бойко Борисов и ГЕРБ (и ДПС) през изминалите предизборни кампании,
именно с тяхната помощ Борисов беше „изпран“,
а Пеевски „размагнитизиран“. И тъй като ГЕРБ и ДПС имат твърд електорат, не е чудно защо най-много спада „меката“ подкрепа за ПП-ДБ.
В крайна сметка, овладявайки парламента и с играта с плаващите мнозинства, Борисов им показа, че трябва да се съобразяват с него и партията му, ако искат тяхното правителство да просъществува по-дълго. Или по-точно, докато той реши, че му е изгодно. Което всъщност идеално устройва лидера на ГЕРБ – не носи отговорност за управлението на държавата и случващото се в нея, същевременно има достатъчно власт в парламента, без който Министерският съвет е безпомощен.
Изглежда Бойко Борисов ще се опита да повтори същия модел и в столицата. Да отстъпи кметското място на ПП-ДБ и присъдружните им организации, но да има мнозинство в Общинския съвет и председател. Затова тези дни той намекна, че ГЕРБ може и да не издигне кандидат за кмет в София на предстоящите наесен местни избори. Същевременно заговори за голямо дясноцентристко обединение или
създаване на дясноцентристки блок за управление
на най-големия ни град.
Някак си между другите му коментари на сутрешния кулоарен брифинг за журналисти, ръководителят на ГЕРБ заяви, че ще се бори за столицата, но допусна и друг вариант.
„Не искам да коментирам теорията, че ГЕРБ би се отказал да се бори за кмет на София срещу шеф на общинския съвет. Първо, с мен никой не е говорил по такива теми. Ние ще си играем с наш кмет. Разбира се, ако има дясноцентристки блок, който, знаете, „синя София“ да си остане „синя София“, съм готов на разговори. Винаги сме участвали с наш кмет, със силна листа. Председател на общинския съвет не се назначава, той се избира. Когато дойде време, ще ви съобщя кой е нашият кандидат за кмет. Изпълнителната комисия на партията иска август той да бъде номиниран“, отбеляза Борисов.
Както е известно,
за наследник на Йорданка Фандъкова се сочи
председателят на Столичния общински съвет Георги Георгиев. Преди няколко седмици обаче Борисов лаконично каза, че той не е избраникът на партията. Но междувременно Георгиев вече изглежда като в кампания и се появява на почти всяко общинско мероприятие.
Очевидно Борисов пак има план А и план Б. Според подредбата на обстоятелствата и пазарлъците с десните формации, ГЕРБ може да издигне силен кандидат за кмет на София или слаб. Или пък въобще да не номинира, ако се приобщи към столичното евроатлантическо обединение. Което не е изключено. Затова особени критики срещу дългогодишното управление на Фандъкова и безобразията в столицата няма да чуем в настъпващата вече предизборна кампания.
