Доларът е световната резервна валута от Втората световна война насам, но в последно време комбинацията от политически и икономически причини бавно отслабва превъзходството й.
Близо 60% от международните резерви са в долари по данни на Международния валутен фонд. Доларът също така е най-широко използваната валута за търговия.
Но покрай наложените от Запада санкции срещу Русия заради нахлуването ѝ в Украйна, не малко държави започнаха да се опасяват от потенциалните негативни последствия за Вашингтон.
Някои от тях, като Бразилия, Аржентина, Бангладеш и Индия, се нареждат на опашката за резервни валути и активи – като китайския юан и биткойн, с които решават, че ще търгуват и ще извършват всякакви плащания.
Така макрогеополитическата обстановка подтиква държавите да търсят алтернативни валути, като едновременно с това увеличава безпокойството заради доминиращата роля на долара в световната търговия и финанси.
Тези разговори за „дедоларизация“ се връщат на вълни на всеки няколко години, поне от 70-те години на миналия век, коментират от Business Insider. Но освен това изброяват и няколко други причини, поради които държавите по света се опитват да изготвят планове за евентуално оттегляне от света, доминиран от долара. Те са обединени в три основни пункта:
- Паричната политика на САЩ има твърде голямо влияние върху останалата част от света:
САЩ емитират световната резервна валута, която е и доминиращата в международната търговия и платежните системи.
Поради това доларът има огромно влияние върху световната икономика и често е надценяван, съобщиха през май 2023 г. от мозъчния тръст в „Центъра Уилсън“.
Тази позиция позволява на САЩ това, което Валери Жискар д’Естен – президент на Франция в периода 1974-1981 г., нарече „прекомерна привилегия“. Един от аспектите на тази привилегия е, че САЩ не могат да изпаднат във финансова криза, ако не са в състояние да изплатят дълга си, когато стойността на долара рязко спадне, защото Вашингтон може просто да напечата повече пари. Това също така означава, че държавите по света трябва да се съобразяват с
икономическите възможности на САЩ и паричната им политика, за да избегнат вторично
негативно въздействие върху своите икономики. Някои страни, включително Индия, заявиха, че им е омръзнало да се съобразяват с долара и са уморени от паричната политика на САЩ, която ги държи като заложници. В Делхи стигнаха дотам, че да заявят, че САЩ са безотговорни емитенти на световната резервна валута.Работна група към Reserve Bank of India настоява да се използва индийската рупия за търговия – позиция, която е в унисон с идеите на индийския премиер Нарендра Моди за тази валута.
2. Силният щатски долар става твърде скъп за развиващите се страни:
Нарастването на стойността на „зелените пари“ спрямо повечето валути в света, оскъпява вноса за страните с бързо развиваща се икономика.
В Аржентина политическият натиск и спадът в износа допринесоха за намаляване на резервите в щатски долари и оказват натиск върху аржентинското песо, което от своя страна стимулира инфлацията.
Това подтикна Аржентина да започне да плаща за китайския внос, като използва юани, вместо щатски долари. Затова съобщи самият министър на икономиката на Аржентина, цитиран от „Ройтерс“.
„Един по-силен долар би отслабил ролята му на резервна валута“, заявиха в доклад от 29 юни икономисти на Международната компания за финансови услуги Allianz. „Ако достъпът до USD стане по-скъп, кредитополучателите ще търсят алтернативи.“
Бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва е един от най-яростните застъпници на създаването на алтернативни търговски разплащания, като стигна дотам, че се закани Бразилия, усия, Индия, Китай и Южна Африка да се откажат от щатския долар.
3. Световната търговия и търсенето на петрол се диверсифицират – това излага на риск петродолара
Основната причина, поради която щатският долар стана световна резервна валута, е, че страните от Персийския залив в Близкия изток използваха „зелените пари“ за търговия с петрол, тъй като тя вече беше широко използвана търговска валута по времето, когато те започнаха да продават петрол.
Тази договореност е официализирана през 1945 г., когато страната-гигант на петрола – Саудитска Арабия и САЩ постигат историческо споразумение, в което Саудитска Арабия ще продава петрола си на Америка само чрез „зелените пари“. В замяна, Саудитска Арабия ще реинвестира излишните си доларови резерви в американски държавни ценни книжа и компании. Според това споразумение сигурността на Саудитска Арабия ще бъде гарантирана от Съединените щати.
Но след това САЩ станаха енергийно независими и се превърнаха в нетен износител на петрол. Това се засили с възхода на шистовия нефт.
„Структурната промяна на петролния пазар, предизвикана от революцията от добива на шистов нефт, парадоксално може да навреди на ролята на щатския долар като световната резервна валута, тъй като износителите на петрол, които играят решаваща роля за статута на щатския долар, ще трябва да се преориентират към други държави и техните валути“, съобщават икономистите на Allianz. И не става въпрос само за петрола. Отношенията между САЩ и Саудитска Арабия, които са били описвани като „врагоприятелски“, също са напрегнати през последните години, когато предишният президент Доналд Тръмп се оплака, че Саудитска Арабия не плаща на САЩ справедлива цена за своята защита, както и когато президентът Джо Байдън обвини престолонаследника Мохамед бин Салман, заради убийството на журналиста от Washington Post Джамал Хашоги.
Такива напрежения, на фона на революцията в областта на шистовата енергия, повишават възможността Саудитска Арабия да се откаже от своята политика за използване на долар като валута за търговията с петрол, споделя през ноември миналата година Сара Милър, редактор в Energy Intelligence – фирма за енергийна информация.
