На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към юли тази година да бъде положително в размер на около 0.5 млрд. лв. (0.2% от прогнозния БВП). Подобрението на бюджетната позиция продължава и през юли и се дължи основно на приходната страна на бюджета, обявиха от Министерството на финансите.
В частта на данъчните приходи по КФП постъпленията от преки данъци, социално и здравно осигурителни вноски и други нарастват с добри темпове, докато изоставането при косвените данъци от предходните месеци постепенно се наваксва и към края на юли те са номинално близки до отчетените за същия период на предишната година. За подобрението при косвените данъци основен принос имат приходите от ДДС от вътреобщностни придобивания (ВОП). Върху приходите от ДДС от внос продължават да оказват влияние цената на суровия петрол, внесен за преработка, курсът на щатския долар, както и количествата на внесените стоки, пораждащи ДДС, в т.ч. на суровия петрол.
На съпоставима база неданъчните приходи също отчитат ръст. Това е основно поради по-високите приходи и доходи от собственост, приходи от такси, глоби, санкции и наказателни лихви, приходи от продажба на квоти за емисии парникови газове и други, докато приходите в частта на помощите са по-ниски от отчетените за седемте месеца на предишната година.
Приходите, помощите и даренията по КФП към юли са в размер на 37.4 млрд. лв.
и нарастват с 3.6 млрд. лв. (10.6 на сто) спрямо отчетените към края на юли 2022-ра. Данъчните постъпления нарастват номинално спрямо същия период година по-рано с 2.7 млрд. лв. (10.5 на сто), неданъчните – с 1.3 млрд лв. (21.9 на сто), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) – са по-малко с 0.4 млрд. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) са в размер на 36.9 млрд. лева.
За сравнение, разходите по консилидираната фискална прогрма към юли миналата година бяха в размер на 32.3 млрд. лв., което означава, че нарастват номинално с 14.4 на сто. В отделните показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за персонал, капиталовите разходи и други.
Частта от вноската на България в бюджета на ЕС,
изплатена към края на юли от централния бюджет, възлиза на 0.99 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на Европейския съюз.
