Зад номинацията на Вили Лилков за кмет на София застанаха около 100 знакови фигури за дясното и синята идея
Преди дни около издигнатата от гражданска инициатива кандидатура за кмет на София на дългогодишния общински съветник и активист на ДСБ Вили Лилков се сформира своеобразна коалиция от малки десни отломки, самонарекла се „Синя София“. Зад неговата номинация застанаха около 100 знакови фигури за дясното и синята идея. Напреднали били разговорите и със 7 партии – КОД, БДФ, НДСВ, Съюза на репресираните и др.
Наименованието „Синя София“
навява известни асоциации с една „Синя коалиция“,
създадена също от десни формации през 2009 г. с идеята за велики дела и изборни победи, но починала скоропостижно след три години, без да регистрира значително присъствие на политическата сцена. Никак няма да е чудно, ако местното софийско образувание, родило се за кметския вот тази есен, последва съдбата й.
„Избрал съм да представлявам хората, които още помнят защо след 1989 г. излязохме на площадите“, обяви Лилков след представянето на онези, които застават зад него. Кого обаче представлява? Става дума за хора, които в известен смисъл са носталгици и още живеят в 90-те години на миналия век с тогавашните идеи и цели – твърд антикомунизъм и ожесточена русофобия. Би могло да се каже, че са и пуристи, пледиращи за абсолютна чистота на постулатите на автентичното дясно, превърнало в смисъл на политическото си битие борбата с бившата Държавна сигурност и.с комунистическата номенклатура. Те се изживяват и като
носители на класическото дясно от 90-те.
Същото, което им завеща Иван Костов, отцепвайки се от СДС – духът, който напусна тялото. Тези хора донякъде са огледален образ на другите носталгици, които все още си спомнят за социализма с умиление.
Интересното е, че събралите се около кандидатурата на Вили Лилков формации, са повече несъгласни с „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, и с издигнатия от тях претендент за кметския пост в столицата, отколкото с 18-годишното управление на ГЕРБ и съсипването на града, защото в очите на въпросните пуристи, те са пар екселас предатели на принципите на класическото дясно.
По повод сформирането на дясната коалиция около Вили Лилков, Петър Москов, лидерът на КОД, обяснява: „Това е политическата армия, която ще се противопостави на арогантната демонстрация на ДС и наследниците на комунистическата номенклатура да се върнат в политическата власт, след като през прехода унищожиха българската икономика, задушиха всяка свободна инициатива и по криминален начин овладяха целия държавен ресурс. Тази коалиция е алтернатива едновременно на кандидатурата на ДС, издигната от ПП- ДБ, и на кандидатурата на ГЕРБ, които бягат като дявол от тамян от възможността да се оформи в дясно от тях силна дясна алтернатива“.
„Беше необходимо да се издигне тази кандидатура (на Вили Лилков – бел.ред.), защото цялата политическа картина напоследък започва да изглежда все по-нездрава. С всички тези сметки за съдружаване, за коалиране, обединяване далеч извън идеологията, далеч извън политиката. Все пак някаква автентичност, някакво приличие трябва да се върне. В политиката има ляво, има си дясно“, допълва журналистът и публицист Иван Стамболов – Сула, който е част от инициативния комитет, подкрепил проф. Лилков.
„Българската десница – заявява той – е малко по-особена, водещо начало е антикомунизмът и антитоталитаризмът. За много хора дясното минава през антикомунизма, колкото и да не им се ще да го признаят“.
На какво може да разчитат Вили Лилков и „Синя София“ на 29 октомври? Те вероятно
ще успеят да дръпнат малко гласове на стари секесари,
малко от ДСБ (които вече съвсем са се претопили), малко от „Да, България“ и някои други, но няма да им стигнат да постигнат по-значителни резултати. Кандидатурата на проф. Лилков вероятно ще спечели около 5%, възможно коалицията около него да успее да вкара 2-3-4 души в Столичния общински съвет. Но толкова – няма откъде да дойдат повече избиратели.
Вили Лилков няма да обедини дясното, каквито мераци изглежда че има, но няма и да го разцепи. Просто ще откъсне проценти от гласовете за Васил Терзиев и кандидатската листа на ПП-ДБ и „Спаси София“. Така че балотаж със сигурност ще има – най-вероятно между Терзиев и номинираният от ГЕРБ, който не е сигурно, че ще е сегашният шеф на СОС Георги Георгиев. Възможно е Борисов да поднесе изненада.
Според някои анализатори въпросното обидинение
„Синя София“ всъщност се цели по-далече
– към следващите парламентарни избори, които се предполага, че ще са предсрочни. Намеренията му са макар и малко на брой негови представители да влязат в следващото Народно събрание. Шансовете за подобно нещо обаче са почти нулеви. Не е възможно формации, които взимат по-малко от процент поотделно на избори, да успеят да спечелят нещо повече като се съберат, т.е. да стигнат до заветните 4 процента. Този сериал вече го гледаме повече от 30 години, само актьорите се сменят, а резултатът е винаги един и същ – никакъв. Още повече, че в момента в дясното пространство под повърхността се оформят различни течения: „Продължаваме промяната“, обвинявани от тякои, че са леви, но те не са; „Демократична България“, която е ни риба, ни рак – без определена идеология, изповядваща по-скоро някакъв властови прагматизъм; ДСБ, които са се свили до размерите на секта и са носители на носталгичното дясно, закотвило се в антикомунизма и антитоталитаризма….
.
