Европейската централна банка за пореден път трябва да гаси пожари, но този път лошите новини не идват от Гърция, Италия или от който и да бил друг от дежурните заподозрени по-бедни южни членове на бока. По ирония на съдбата, болният човек на Европа е най-голямото стопанство и смятаната за двигател на еврозоната Германия, поразена от токсичен микс от слаб търговски обмен с ключовия й партньор Китай, спад на огромния й производствен и строителен сектор и дори някои екзенстиални въпроси за бизнес модела й, предпоставящ използването на евтино гориво от Русия.
Проблемите на Германия подкопават растежа на цялата еврозона и заплашват да я тласнат в рецесия, а не в скромен подем и инфлация, каквато е целта на ЕЦБ и което Съединените щати се надяват да постигнат.
Това налага промени на паричната стратегия на европейските централни банкери – от изключването на лихвена пауза в най-агресивния й и дълъг период на лихвени увеличения до сериозните нагласи за още едно повишение на лихвите още през септември. Пазарите дори смятат, че ЕЦБ по-скоро ще трябва да запоне да понижава лихвените проценти в по-близко бъдеще, точно както направи при последния си възходящ лихвен цикъл през 2011-а когато дълговата криза в Гърция, Португалия, Ирландия, Испания и Кипър беше придружена с рецесия.
Професор Ричард Портъс от Лондонския колеж по бизнес дори открива известни общи черти между условията през 2011-а и сегашната действителност: „сериозен шок на предлагането и инфлация с кратка продължителност“.
За разлика от онези времена обаче, този път Германия, а не Южна Европа е в епицентъра на проблема, което провокира множество коментатори да върнат в употреба израза „болният човек на Европа“, използван за тази държава в ранните години на миналия век. По ирония на съдбата, това определение принадлежи на руския император Николай І, който описва с него Отоманската империя през ХІХ век.
Част от сегашните неблагополучия на германците също произтичат от Русия, на която Берлин разчиташе за една трета от енергийните си доставки до инвазията в Украйна, сложила край на този евтин внос. Другите имат по-дълбоки, чисто национални корени: прекалена зависимост от износ, липса на инвестиции и недостиг на работна ръка. И ако правителството не предприеме решителни действия, Германия вероятно ще е остане на опашката по големина на растеж в еврозоната, посочва икономистът от „Комерцбанк“ Ралф Солвеен.
По данни на Refinitiv и Евростат, през второто тримесечие на 2023-а БВП на Германия на годишна база се е понижил с 0.2% срещу 0.55% ръст на Италия, 0.9% на Франция, 1.8% на Испания и 2.55% на Португалия.
Част от германските проблеми могат да се проследят до по-стриктната парична политика на ЕЦБ, която съзнателно потиска икономическата акитвност чрез по-високи лихвени проценти в опит да върне инфлацията (която за кратко достигна двуцифрена стойност през миналата година) на целевите 2% годишно. По-високите кредитни разходи засегнаха особено тежко производителите заради зависимотта им от инвестиции, още повече промишленият сектор на нито една държава от еврозоната не е по-голям от германския.
Според професор Портъс, „разхлабването на паричната политика заради тежкото положение на Германия не би било умно, но пък по-нататъшното й затягане ще увеличи макроикономическия натиск на микронивата, което застрашава стопанството“.
Това поставя ЕЦБ в деликатно положение, защото тя иска да продължи възходящия си лихвен цикъл докато не види устойчив спад на базовата инфлация. Задачата е доста сложна, защото институцията в момента се опитва да пренасочи усилията си от повишаването на кредитните разходи към поддържането им на високи нива. По оценка на икономисти, европейските централни банкери правят грешка като акцентират толкова силно върху базовата инфлация и връзата й с лихвените проценти и вече са отишли твърде далече. Те смятат, че ЕЦБ трябва да започне да се ръководи от очакваното развитие на инфлацията в 12 или 18-месечен план, а не от сегашните стойности.
Първата промяна на нагласите, която изненада пазарите, стана ясна на последното съвещание на банковия Управителен съвет преди две седмици.
След като през юни декларира, че „дори не мисли да прави паузи“ в повишението на лихвите, банковата шефка Кристин Лагард смени тона на последната пресконференция с позицията, че не смята, че ЕЦБ „на този етап“ трябва да предприема още действия. А няколко дни по-късно, когато излязоха последните данни за базовата инфлация (без енергията, храните, алкохола и тютюна) – 5.5% годишно, европейските централни банкери избраха да посочат, че повечето други ценови индикатори показват признаци на охлаждане. Членът на банковия борд Фабио Панета пък заяви, че е по-добре „да се поддържат лихвите високи“ вместо да се повишават още.
Всичко това увеличава вероятността от лихвена пауза през септември с опцията за нови увеличения, ако се налага, и обещания за по-високи кредитни разходи за известно време. Пазарните играчи обаче вече се съмняват дори в този сценарий и започват да залагат на серия от лихвени редукции, които ще започнат през март 2024-а.
