Георги Матеев
Много хора ме обвиняват, че само „изсипвам злоба срещу учителите“ (поставени под общ знаменател) и че трябва да взема да стана и аз учител, за да видя как е и да им покажа как се прави.
Първото го отдавам на тяхната функционална неграмотност или гузна съвест, защото аз никога не съм говорил за учителите като цяло и няма как да сравня един човек, за когото да обучаваш деца е призвание и мисия, с един обикновен заплатаджия, на когото децата и родителите му пречат.
Но втората част я взех насериозно и кандидатствах за учител по български „с предимство китайски“ по една скандална обява на СУ „Паисий Хилендарски“ – Пловдив, качена тук в групата (става дума за Фейсбук групата За качествена и иновативна образователна система – бел. ред).
Обявата беше скандална защото:
– в училището няма паралелка с китайски език;
– не става ясно защо на учител по български му трябва да знае китайски. Не става ясно и какъв китайски, понеже в Китай се говорят много езици;
– срокът за приемане на документи за кандидатстване беше точно 2 дни.
Видях обявата през следобеда на втория ден и ми стана интересно защо трябва учител по български да знае китайски. Звънях на посочения телефон – никой не вдигна – и реших… направо да отида на място и да се убедя с очите си. И понеже вече сме ходили в това училище да търсим директорката по друг повод и знам, че човекът на охраната все я прикрива и отпраща гражданите, реших направо да си кандидатствам за отворената позиция. Тогава би трябвало да ме допуснат вътре, нали така? Все пак има отворена позиция, а на самата обява пише, че документите трябва да се подадат на място в училището.
Да, ама не. Охраната каза, че
няма никой вътре и „те си тръгнаха“ и аз не можах да подам документи,
не можах и да разговарям с никого.
Всичко това, разбира се, е документирано и подадох сигнал в РУО – Пловдив.
РУО са извършили проверка и ми отговориха. В отговора пише гледната точка на училището – то работното време било променено, то зам.-директорките били там и щели да ми приемат документите, то охраната не бил разбрал и по свое собствено усмотрение решил да не ме допусне, то аз съм можел да кандидатствам по имейл. (Въпреки че на обявата изрично пише документите да се внесат на място в училището).
Отговорът на РУО завършва с думите „Във връзка с установени в хода на проверката несъответствия, на директора на училището ще бъдат дадени задължителни предписания“. Ама какви нарушения и какви предписания – не става ясно. Разбира се, аз попитах какви са точно нарушенията и предписанията, но все още чакам отговор.
Но във връзка с тази меко казано странна обява, реших да направя проучване и да видя нормално ли е това в сферата на образованието – едно работно място да бъде обявено само за 2 дни? И то с такива изисквания – учител по български, за когото е предимство да владее китайски?
Обявата беше качена на 12 юли, документи се приемаха до 13-ти, предварително беше насрочено и „събеседване“ (предполагам това е еквивалент на интервюто в частния сектор) – за 14-ти. Значи
директорът е очаквал точно за 2 дни да си намери човек
за позицията.
Разгледах и останалите обяви в РУО-Пловдив. Там установих, че една обява за учител стои средно за около 10 дни. Разгледах и в София – пак говорим за 10 до 14 дни.
От чисто икономическа гледна точка, това не говори за недостиг на учители. Тъкмо обратното – говори за пренаситен пазар. Ако учителите бяха в дефицит, кандидати щяха да се търсят с месеци. Както е например при IT специалистите. Или при добрите майстори за банята и за дома. Който е търсил знае как е – хората са малко и са заети за месеци напред. Трудно се намира изобщо някой свободен, а ако се намери – качеството може да е много ниско.
В същото време тук имаме директори, които знаят, че за десетина дни ще си намерят човек. Или за два. Дори такъв, който да владее китайски. Та потърсих и информация да видя средно колко души кандидатстват за една обява.
По данни от медиите, в последните години
по една обява за учител кандидатстват около 20 души.
За някои позиции в някои общини се стига и до 40. Това, отново, изобщо не е симптом на недостиг. Това си е чисто изобилие. „Ехеее, де да имах и аз по 20 кандидатки навремето“, засукал мустак Крали Марко.
И се връщаме пак на основите на икономическата теория – на търсенето и предлагането. Ако е толкова лесно да си намериш нов учител, значи предлагането е много повече от търсенето. Това означава, че учителската професия е привлекателна за много хора. Че условията са по-добри, отколкото в други сектори и повече хора предпочитат да бъдат учители, отколкото нещо друго. Това означава, че има и голяма конкуренция. Което от своя страна би трябвало да води до две неща –
до по-ниска цена на този труд и до по-високо качество.
Би трябвало директорите, като имат голям избор от кандидати, да имат възможност лесно и постоянно да сменят учителите с по-добри. Така ли е обаче?
Какво виждаме ние гражданите – виждаме вдигане на заплатите и то със задна дата. Виждаме и много учители със съмнителни умения, които са бетонирани от десетилетия на работните си места. Въпреки че през годините са си изградили много съмнителна репутация.
И веднага ни изникват въпросите:
1) След като има толкова много кандидати, какво пречи да се повиши качеството и некачествените учители да бъдат сменени с някой от по-качествените кандидати?
2) По всички предмети ли има толкова кандидати? Ако например по математика няма кандидати и е трудно да се намери учител, защо трябва учителите по математика да взимат същите заплати, колкото учителите по физическо?
3) Ако пък се окаже, че тези „бетонираните“ на мястото си от 20 години са най-добрите кандидати, то означава ли това, че висшите учебни заведения имат сериозен проблем с подготвянето на нови кандидати, които са по-добри и са по-адекватни спрямо съвременните условия?
4) Ако няма по-добри и по-лоши кандидати, а всички са еднакви и затова взимат еднакво – това на означава ли автоматично по принципите на икономическата логика, че заплатите им трябва да се намаляват вместо да се увеличават? Ако при тези заплати за 10 дни имаш 20 кандидати, които всички да са еднакви, не трябва ли да се свалят заплатите, докато не стане така, че за 1 месец да имаш трима кандидати? В частния сектор така биха се оптимизирали разходите.
5) Кому е нужно да има толкова много безработни педагози, които да се борят за тези места?
6) И учителите, и родителите желаем паралелки с по-малко деца. При положение, че има толкова много кандидати за учители, то може би решението не е толкова трудно за реализиране?
Понеже накрая излиза, че не аз, а министерството слага всички учители под общ знаменател. За мен има добри и лоши учители и добрите заслужават дори по-високи заплати от сега, но при по-завишени критерии и по-олекотени процедури за отстраняване от длъжност при нарушения. Докато за министерството всички са еднакви и заслужават по толкова, което хем е малко, хем пазарът казва, че даже е много.
Объркан съм, помогнете!
___________________
* Текстът е публикуван във Фейсбук групата „За качествена и иновативна образователна система“.
