Правителството на Италия иска да одобри нови, приятелски за потребителите мерки за лошите заеми до края на годината като част от усилията на премиера Джорджа Мелони да подпомогне бизнеса и домакинствата да се справят с растящите лихвени проценти. Управляващата коалиция бърза да приключи с разработването на нова рамка, позволяваща на индивидуални и на дребни корпоративни длъжници да погасят дълговете си, по които не се плащали през минали години, като внесат само малка част от номинала им, твърдят добре информирани по темата източници. Новият закон обаче може да разстрои още повече кредиторите и международните инвеститори след като неотдавна страната въведе изненадващ допълнителен данък върху банковите печалби. Опасенията на пазарните играчи са насочени към възможността мерките да пресушат доходите им и да изложат на опасност италианския пазар за необслужвани кредити.
Италианският министър на индустрията Адолфо Урсо обяснява, че „целта на правителството е колкото може повече домакинства и фирми да се освободят от лошите заеми, да изплатят старите си дългове и да се върнат отново в бизнеса“.
Предложението е било направено първоначално в края на миналата година от близки до Мелони законодатели и е подкрепено от Урсо. Опозиционните сенатори обаче са представили друг проект по материята. Парламентът ще започне да дискутира мерките през септември и кабинетът може да реши да ускори одобрението им, включително и закона, с един от следващите си укази, посочват пожелалите анонимност лица.
Точно какъвто бе случаят с данъка върху свръхпечалбите на банките, одобрен в средата на август, законодателите на Мелони искат да ограничат допълнителните нетни приходи, прибирани от финансовите играчи, става ясно от текста на проектозакона. Инвеститорите в необслужвани заеми, в повечето случаи – интернационални субекти, купуват тези задължения при драматични обстоятелства и „спекулират за двойната слабост“ на банките и длъжниците, правейки „печалби като акули от заемите“, които са „откровено неприемливи“, пише в проекта на нормативния документ.
Инвеститорите по правило купуват кредити в портфейлите си или ги обвързват в пакети като част от процеса на секюритизация – често с държавни гаранции – за частица от номиналната им стойност.
Необслужваните негарантирани заеми, каквито са по кредитните карти, се разменят за под 10% от номинала им, докато ипотечните дългове и други кредити, по които има заложени активи, могат да получат по-високи оценки.
Новият закон ще позволи на италианските кредитополучатели със задължения под 25 млн. евро, чието обслужване се е влошило между 2015-а и 2021-а, да ги откупуват обратно от фондовете, които са ги придобили от националните кредитори преди края на миналата година. Длъжниците ще платят 20% премия над цената на трансакцията, според предложението, направено от партията на Мелони и огласено от италианските медии.
Опасенията на експертите са, че докато правилата не се изяснят изцяло, фондовете вероятно ще спрат да инвастират, а банките ще срещат сериозни затруднения да продават лошите си заеми и това може да ограничи възможностите им да отпускат нови кредити. Мярката ще е поредният удар върху италианския пазар за необслужвани задължения, който привлича множество интернационални купувачи от 2015-а насам. Международните фондове са похарчили милиарди евро за покупките на лоши заеми на италианските банки през последните осем години, позволявайки им да излязат от трудните за възстановяване позиции и същевременно да им дадат възможност за нова кредитна активност. Тези сделки са помогнали на италианските кредитори да редуцират лошите си задължения от 341 млрд. евро към края на 2015-а на 58 млрд. евро през март 2023-а, сочи анализ на „Прайсуотърхаус Купърс“.
Законът ще има ефект и върху гаранциите, предоставяни от държавата като помощ на банките да се разделят с дългове за около 110 млрд. евро. По т. нар. програма GACS, кредиторите получават възможност да преобразуват лошите си кредити в ценни книжа за продажба и да купят държавни гаранции за порциите с най-нисък риск, за да ги направят по-привлекателни за инвеститорите.
„В сегашния си вид е неизбежно законът да окаже негативен ефект върху GACS, въпреки че е трудно той да се оцени точно“, коментира Грегорио Консоли – управляващ партньор в кантората по финансово право Chiomenti.
