Онези, които през последните седмици се връщат от летните си почивки, вече са усетили по джоба си, че цените на бензина и на дизела отново се повишават. Във Великобритания през август месечният им ръст е най-висок в историята, по информация на групата за автомобилни услуги RAG, която установява повишение със 7-8 пени на литър гориво – до около 1.52-1.55 паунда за литър. Тези увеличения не са само на Острова, но и в Съединените щати, Континентална Европа и Азия. Част от този ръст се обяснява с високите котировки на черното злато на международните пазари: петролът сорт „Брент“ поскъпна от 78 щ. долара за барел в средата на юли на над 90 долара за барел на 5 септември, а два дни по-късно надвиши за кратко 91 долара за барел и в момента се „окопава“ над 90 долара за барел.
Освен този очевиден факт, много по-слабо дискутиран фактор са разходите за преработка на черното злато. Доставките на бензин, дизел и самолетно гориво през последните седмици бяха доста постни заради ограничения капацитет на мощностите за рафиниране. Например, при ръст на котировките на суровия петрол от около 14% в последните дни, цените на дизела в Европа са скочили с над 25 процента. Бензинът също регистрира солиден възход, като неговите стойности на моменти надхвърляха дизеловите на пазара на едро.
Международната агенция по енергетика (МАЕ) написа в последния си доклад, че рафинериите отчитат „близки до рекордните печалби“. Краткосрочните фактори, които са причина за този възход, варират от ниските складови запаси до по-активното търсене от авиокомпании и моторни превозни средства през летните месеци. Рафинериите и търговците на едро предпочитат да държат на склад по-малко барели, защото по-високите лихвени проценти правят финансирането на резервите по-трудно.
Дългосрочният проблем обаче е капацитетът и наличността на точните класове суровини.
Европейските рафинерии като цяло са по-стари и по-ниско конкурентни от по-модерните заводи в Азия. И когато преди три години пандемията обиколи планетата, най-слабите преработватели излязоха окончателно от бизнеса. Европа е загубила около 5% от мощностите си за рафиниране през този период, оставяйки регионалния пазар по-слабо снабден точно когато условията се нормализират. Войната в Украйна затруднява допълнително предлагането, защото западните санкции забраниха почти изцяло достъпа на руско черно злато до европейския пазар.
До 2022-а Русия беше най-едрият едноличен износител на дизел за Европа. МАЕ е убедена, че европейските рафинерии полагат усилия да получат същите класове петрол като заместители на руските, за които са пригодени съоръженията на повечето заводи. Енергийната агенция посочва, че „преходът към алтернативни, неоптимални петролни класове, са тласнали рафинериите до гранични стойности на преработка“ и предупреждава, че рафинираните продукти на Европа ще са с около 5% по-малко през третото тримесечие спрямо същия период на миналата година.
Пазарът на черно злато постигна впечатляващи резултати по реорганизирането на доставките, като увделичи доставките на дизел за Стария континент от Индия и Близкия изток, но транспортирането изисква по-дълго време и е по-скъпо. Същевременно, в Европа и Съединените щати не се забелязва ентусиазъм за инвестиране в нови рафиниращи мощности, въпреки примамливите печалби, защото навлизането на електрическите превозни средства се очаква да снижи рязко търсенето на петролни производни.
По-различни са настроенията на Черния континент, в Азия и Близкия изток. Мега-рафинерията на най-богатия африканец Алико Данготе в Нигерия трябва да започне да преработва по 600 хил. барела преди края на годината. Наскоро изградените мощности за петролни деривати в Саудитска Арабия, Кувейт и Оман също се включват в бизнеса, като МАЕ прогнозира, че преработвателният капацитет в световен мащаб ще се увеличи до около 1.9 млн. барела на ден през тази година. китайските рафинерии също получиха по-високи експортни квоти от Пекин.
Това може да накара някои спекуланти да анулират залозите си, че увеличението на цените на петролните производни ще продължи да изпреварва суровините. Засега обаче солидните печалби на рафинериите няма изгледи да секнат и се очаква да се задържат и през 2024-а.
