Войната между управляващите и президента Румен Радев навлезе в нов етап, след като депутатът от „Демократична България“ о. р. ген. Атанас Атанасов обяви работата на сектор „Сигурност“ за неефективна. Това се случи дни, след като народните представители не приеха докладите за работата на ДАНС и Държавна агенция „Разузнаване“.
„Преди две години, когато назначи служебното си правителство (президентът Румен Радев – бел. ред.), смени всички шефове на служби по много бърза процедура. Може и да е имало аргументи за някои от тях. Ние предлагаме цялостна концепция за сектора за сигурност. Той е неефективен“, заяви Атанасов.
Според него отговорността за провежданата външна и вътрешна политика е на правителството, което е длъжно да осигури и необходимия инструментариума за това. Много важно е доверието между премиер, правителството и службите, което – ако то липсва – няма как да се върши ефективно работа.
Случаят със смяната на бившия главен секретар на МВР Петър Тодоров с неговия заместник Живко Коцев ясно дефинира критериите за постигането на желаното доверие –
шефовете на службите да ги назначава изпълнителната власт,
а президентът да няма нищо общо с тези процедури. Дори и символично, примерно – да подпише указ, да даде предварително съгласие, да участват негови хора в обсъждането и т.н.
Атанасов простичко определи какво е необходимо оттук нататък – кабинетът да подбира хората, с които ще работи. След което изрази недоумение от „другата гледна точка“, форматирана като предположението колко лошо ще е, ако президентът продължи да назначава шефовете на спецслужбите?
Решението, което Атанасов предлага, е
промяна на цялостния механизъм в системата на разузнаването.
Управляващото мнозинство ще предложи създаването на единна разузнавателна служба, в която ще влязат военното и цивилното разузнаване. Предложението е обсъдено от партньорите в управлението на лидерско ниво и е получило подкрепа, разкри Атанасов.Подкрепата бе оповестена публично от народния представител от ДПС Делян Пеевски.
„Да, провели сме предварителни разговори. Принципно даваме подкрепа за обединение на двете служби и като цяло на службите“, заяви Пеевски. И добави, че са били представени промени, които предвиждат президентът да не издава указ за назначаване на ръководителите на службите за сигурност, а идеята е да се избират от парламента.
Подкрепата в частта за лишаване на президента от каквото и да е участие в процедурата, изразена от депутата Пеевски, също има своето обяснение.
В един много кратък период от време – 2013-2015 г. например, Законът за ДАНС допускаше точно такава възможност: по предложение на премиера, шефът на агенцията се избира от парламента,
но държавният глава не издава указ за назначаването му.
Именно заради тази особеност на закона, на 14 юни 2014 г. Делян Пеевски „внезапно“ беше избран за председател на ДАНС. И то със 116 гласа на БСП и ДПС „За“, срещу… останалите гласове на ГЕРБ и „Атака“.
Кандидатурата на Пеевски беше представена в парламента от премиера Пламен Орешарски. „Предлагам за председател на Агенцията да бъде избран г-н Делян Славчев Пеевски„, обяви той и обясни, че това решение е само стъпка от цялостния процес на реформиране на специалните служби.
Заслужава да си припомним също и че малко, след като чуха за номинацията,
депутатите от ГЕРБ напуснаха парламентарната зала.
„Толкова съм сащисан от това, което чух, че дори не мога да повярвам, че това предложи. Това е краят на столетницата днеска. Вие виждате в какво нещастно положение се намира премиерът Орешарски и ако той малко има чест и доблест трябва да си хвърли оставката, не трябва да му се маскари името, защото той е човек, който, мисля, че заслужава уважение“, заяви лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който понастоящем е част от управляващото мнозинство, с подкрепата на ДПС и вездесъщия депутат от движението Делян Пеевски.
Излишно е да припомняме
до какво доведе изборът на Пеевски за шеф на ДАНС.
В тези дни на шок и гняв – най-вероятно – о.р. ген. Атанас Атанасов също е имал свое виждане по въпроса. Но… го е изразявал в рамките на Столична община, където от 2011 г. е
общински съветник в групата на „Синята коалиция“.
Както е известно, той влезе като депутат от „Реформаторския блок“ на извънредните парламентарни избори през октомври 2014 г., свикани след масовите протести в страната.
В групата на реформаторите Атанасов имаше принос за приемането на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност през май 2015 година. Същият закон, по който днес съществуват и работят спецслужбите.
Тогава „За“ гласуваха 114 депутати, 32 бяха „Против“, а един гласува „Въздържал се“, като законът бе подкрепен от ГЕРБ, „Реформаторския блок“, „Патриотичен фронт“, БДЦ и АБВ. А „Против“ бяха депутатите от БСП и „Атака“.
Вносителят Цветан Цветанов (ГЕРБ) тогава подчерта ролята на Съвета по сигурност към Министерски съвет като
координиращ и консултативен център,
в чиито заседания с председател премиерът, членове всички силови министри и шефове на спецслужби, можеше да участва и президентът по желание. Законът детайлно очертава парламентарния и гражданския контрол над службите за сигурност, заяви Цветанов.
Ген. Атанасов пък обяви, че законът е необходим за функционирането на цялостната система на национална сигурност.
Всъщност, идеята за
събирането на военното и цивилното разузнаване под една шапка
е от 2015 г., когато „Реформаторския блок“ на Меглена Кунева (без Христо Иванов) предложи законопроект за Единната разузнавателна общност.
Днес, осем години по-късно, Атанасов притопли манджата с вехтия финансов аргумент, чрез който по времето на т. нар. преход бяха затрити поне десетина структури на държавната администрация с контролни функции. Вместо да бъдат реформирани…
„България разполага с две разузнавателни служби. България е твърде малка, за да ги издържа. Знам, че защитниците на статуквото имат икономически комфорт той (законът – бел. ред.) да не бъде изменен. Не са малко субектите, които под формата на разузнаване, осъществяват доходоносни сделки”, заяви Атанасов.
Идеята за Единна разузнавателна общност
не бе приета от ГЕРБ и проектът бе отхвърлен.
Но пък бе приет Устройствения закон за управление и функциониране системата за защита на националната сигурност.
„Има нужда от подобрения, но Съветът за сигурност ще бъде основният орган за координация на звената за сигурност в държавата. Това ще е органът, в лицето на който изпълнителната власт – Министерският съвет и министър-председателят – ще управляват системата за сигурност“, категоричен бе Атанасов.
Любопитно е, че преди да еволюират вижданията на Атанасов за ролята на президента в назначенията в спецслужбите, самият той на консултациите за управленски мандат на 7 декември 2021 г. при президента предупреди за
евентуална партийна феодализация на някои министерства.
„Има риск при съставяне на правителство да се получи ситуация на партийна феодализация на отделните министерства. Предупредили сме мандатоносителя и ще направим необходимото за корекция в коалиционното споразумение да има гаранция това да не се случи“, заяви тогава Атанасов.
„Когато министърът по собствена воля и само той може да си определя екипа и то от една политическа сила, нали си давате сметка какво може да се случи? В сектор „Сигурност” трябва да има баланс. Това е изключително важно звено в държавата. Бяха сменени всички шефове на специалните служби по време на служебните правителства и това трябваше да се случи, защото Борисовото правителство беше кадрувало така сектора, че да прикрива корупцията и престъпленията. Само, че има риск да се получи напрежение при работата на редовното правителство с тези назначения. Някои от назначенията бяха удачни, но други не.
Сектор „Сигурност” по принцип е деполитизиран,
политическите сили, които подкрепят мнозинството, а и всички политически сили, би трябвало да имат доверие на ръководителите в звената му“, призова бившият контраразузнавач № 1.
Очевидно днес този апел за доверие на всички политически сили в ръководителите за звената от сектор „Сигурност“ повече не е актуален.
Инак, разбираемо е професионалното виждане на Атанасов за създаването на Единна разузнавателна общност, защото – макар че идеята му да беше бе отхвърлена – Атанасов остава сред депутатите от 43-то Народно събрание, гласували през 2015 г. първия по рода си Закон за Държавна агенция за разузнаване. Нормативен акт, който
остава в историята като първата законова рамка на цивилното разузнаване
в българската правна история. Законът влезе в сила едновременно със Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност (ЗУФСЗНС), който конституира Съвета по сигурността като консултативен и координиращ орган към Министерския съвет по въпросите на националната сигурност.
ЗУФСЗНС положи основите на отчетността и контрола върху дейността на органите и структурите от системата за защита на националната сигурност, като ги подлага на парламентарен, административен, съдебен и граждански контрол. А законът за ДАР задължи агенцията да предоставя равна по обем и съдържание разузнавателна информация на председателя на Народното събрание, президента на републиката, министър-председателя и министрите.
Що се отнася до доверието към ДАНС,
показателна е наградата „Джордж Тенет“ за 2022 г.,
която ръководството на агенцията получи от шефа на ЦРУ Уилям Бърнс.
За наградата спомена президента Румен Радев още през април т.г. и повтори казаното тези дни, около роенето на идеите за реформиране на сектор „Сигурност“.
За същото отличие и знакът за доверие към агенцията от страна на партньорите ни от САЩ говори и председателят на парламентарната група на ДПС Хамид Хамид по време на изслушването на агент №1 Пламен Тончев в пленарна зала през май т.г.
„Откакто сте председател на ДАНС какви са преките ви контакти с ръководители на партньорски служби, срещали ли сте се с тях, посещавали ли сте централи„, гласеше въпросът на Хамид към Тончев.
Шефът на ДАНС отговори, че от началото на 2023 г. в агенцията са идвали на посещение двамата заместник-директори на най-големите разузнавателни и контраразузнавателни служби в света, до края на септември още и трима ръководители на специални служби от Европа се очакват, отговори Тончев. „В следващите два месеца имам 5 посещения в европейски партньорски служби по тяхна покана. Това са двустранни формати на сътрудничество“, уточни директорът на ДАНС.
Тончев обаче призна, че
ДАНС не може да участва в редица форуми,
заради недофинансирането на агенцията и липсата на финансови средства за командировъчни.
„Изглежда от прекалена скромност не ми отговорихте конкретно на въпросите“, заяви Хамид Хамид и припомни, че задокеански медии са отразили при едно от пътуванията на Пламен Тончев как той получава награда от директора на ЦРУ.
„Получихте награда от директора на най-голямата разузнавателна служба в света. А когато няма доверие, директорът на ЦРУ не дава награда на никого“, категоричен бе Хамид Хамид на изслушването през май.
Септември обаче няма да бъде май, както написа гениалният Гео Милев. Най-вече за спецслужбите и шефовете им.
Не заради друго, а защото всичко е въпрос на доверие…
Как е регламентиран сектор „Сигурност“?
Сегашният нормативен модел на национална сигурност действа според закона за ДАНС, приетите през 2015 г. закони за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, ДАР, Закон за военното разузнаване и приетата през 2018 г. Актуализирана стратегия за националната сигурност на Република България.
В т. 175 от стратегията е записано, че целите й могат да бъдат постигнати само при наличие на нормативно регламентиран и институционално организиран процес на диалог, консултиране и взаимодействие между законодателната, изпълнителната и съдебната власт, президента на Републиката, гражданите и техните организации.
В т. 180 е записано още, че формирането на държавната политика за национална сигурност е отговорност на Народното събрание, на Министерския съвет и на президента на Републиката.
Т. 188 от стратегията посочва, че не се допуска свръхконцентриране на правомощия, компетенции и ресурси в една институция. Водещ е принципът на разделение на компетенциите и постигане на висока степен на координация.
Съгласно чл. 5 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, при управлението на системата, Народното събрание, президентът на републиката и Министерския съвет, съобразно тяхната компетентност определят най-съществените насоки: изготвят и приемат нормативни актове, стратегии, концепции, доктрини и планове за действие, осъществяват и организират стратегическото планиране, взаимодействието, съгласуването и интегрирането на дейностите на компетентните държавни органи и структури, определят техните основни задачи и необходимите ресурси за осъществяване на дейностите, и контролират изпълнението на стратегическите цели и приоритети…
