България оглавила класацията на Проекта за световно правосъдие (World Justice Project) за най-голям напредък в сферата на върховенство на закона в света. Видно от подреждането всички са след нас, а Гърция и Белгия са на опашката. В 14 от 27-те държави-членки на Европейския съюз имало регрес в представянето спрямо миналата година, но ние сме начело с +1.7 %, каквото и да означава това. А то означава само едно – че авторите на тази нелепица или са извънземни лунатици, или са добре платени безочливи лъжци и манипулатори.
Но, нека по-напред кажем нещо за тяхно оправдание. Въпреки рекордното подобрение, България продължава да има втория най-лош рейтинг в Европейския съюз, което е далеч по-близо до истината. Но не съвсем, защото са турили на дъното Унгария, където всичко свети, а редът е пословичен. Ние обаче сме показвали положителен растеж във всички области, с изключение на работата на регулаторите.
Вярно е, че става въпрос за скорост и посоки на движение, а не за действителното положение, но това не променя голия факт, че „раздаването на правосъдие“ у нас е по-скоро организирана престъпна дейност. При това – все по-брутална и безогледна. Още по-тъжно е, че през последните години тенденцията си е направо потресаваща, защото прословутата недосегаемост на главния прокурор беше ползвана едновременно и като дъвка, и като димна завеса, прикриваща чудовищната корупция в съда.
Е, недосегаемият главен прокурор беше изритан по команда за броени дни, но съдебната мафия започна да безчинства още по-демонстративно. Съдии на всички нива – от районно до върховно, изпълняват все по-безочливо корупционни поръчки – без оглед на закона, доказателствата и установената задължителна съдебна практика. Поет ли е корупционен ангажимент в полза на бизнес обръч от прехода, всички задръжки падат. Абсолютна безконтролност и безнаказаност, за която в Брюксел традиционно си затварят очите заради „едни“ политически сметки.
Можело, видиш ли, това класиране да бъде използвано за лобиране пред Австрия и Нидерландия, белким ни пуснат в Шенген. Ама, разбира се, те веднъж да ни пуснат, пък реформите ние знаем как да ги довършим – така, че никога да не започнат. Какъв по-стабилен гарант за това от гарантираната недосегаемост на престъпниците в тоги, които един посланик нарече „гнили ябълки“? Прост отговор – единствената от тях, която навремето бе извадена от „щайгата“ с цел да бъде съдена и осъдена, тия дни бе оправдана. Единствената!
