Германският министър на финансите Кристиан Линднер се противопоставя на плана на управляващата коалиция да изключи въглищата от енергийния микс на страната до 2030 година. В интервю за германския всекидневник „Кьолнер щад-анцайгер“, публикувано на 1 ноември, той посочва, че усилията на страната му ще бъдат безполезни, ако други държави от Европейския съюз получат право да увеличават емисиите съгласно действащите наредби на общността. Линднер оспорва и смисъла да се препуска към бъдеще без въглища когато няма надеждни източници за замяната им. Неговите коментари се появяват точно когато рекордно високите сметки за електроенергия ограничават доставките й и принуждават заводите да затварят цели производства, което вероятно няма да помогне на пазара.
„Докато не стане ясно, че енергията е налична и достъпна, трябва да спрем да мечтаем за спирането на производството на електричество от въглища до 2030-а“, коментира за „Кьолнер щад-анцайгер“ министър Линднер, който е лидер и на подкрепящата бизнеса Партия на свободните демократи. Той допълва, че „сега не е времето за затваряне на топлоцентралите“. Линднер смята, че Германия трябва да „направи възможно по-бързото разрастване на възобновяемата енергия“ и да увеличи вътрешното производство на газ.
Коментарите на финансовия министър заплашват да задълбочат разделението в управляващата коалиция между социалдемократите на канцлера Олаф Шолц, „Зелените“ и собствената му политическа сила, чийто министри не могат да постигнат съгласие как да реагират на по-високите цени на енергията и същевременно да ограничет използването на изкопаеми горива. Изключването на въглищата е заложено в германския проект за производство на 80% от електроенергията от възобновяеми източници до 2030-а и коалицията цели да затвори всички централи на въглища в рамките на този период. Правителството на предишния канцлер Ангела Меркел беше постигнало съгласие да спре изпозването на въглища до 2038-а.
Плановете на Берлин за декарбонизация на производството на електроенергия бяха провалени от руското нахлуване в Украйна и последвалото орязване на доставките на природен газ от Русия. А след саботажа на ключовия газопровод до Германия цените на енергията скочиха главоломно и принудиха правителството да търси нови енергийни доставчици.
Берлин върна на масата оспорваните централи на въглища, за да свали натиска от произвежданото електричество от природен газ. През април Германия затвори и последната си атомна централа – планирана от години стъпка, която, според няки критици, ще затрудни постигането на климатичните цели.
Линдндер посочва още, че европейската схема за търговия на емисии, която позволява да се търгуват сертификати за въглероден двуокис, означава, че от 2030-а нататък други държави ще отделят вредния газ, който Германия не изпраща в атмосферата. И че „въгеродните емисии, спестени от страната му ще бъдат реализирани, примерно от Полша“.
Разсъжденията на германския финансов министър не бяха посрещнати благосклонно. Природозащитната организация „Приятели на земята на Германия“ смята крайния срок 2030-а за неотменим за страната да постигне климатичните си цели. И че „въглеродните сертификати на Германия трябва да бъдат унищажени, така че емисиите да не се появяват на други места в Европа“.
Изявленията на Линднер бяха разкритикувани и от социалдемократите. Заместник председателят на парламентарната им група Матиас Мирш е коментрал за вестник „Райнише пост“, че „целта не е да се обсъжда датата, а необходимите мерки за бързото развитие на сектора на възобновяема енергия“. А говорител на „Зелените“, чийто съпредседател Роберт Хабек е министър на икономиката, посочва, че правителството все още работи по схемата за ранно изваждане на въглищата от енергийния микс.
