САЩ изненадаха пазарите с ударен добив на суров петрол

Ударите на Израел и спирането на петролния износ от Либия качиха петролните котировки

Глобалните петролни пазари имат нов лидер, който свали петролните котировки до най-ниските им равнища за последните пет месеца и неутрализира редукциите, договорени на 30 ноември от групата ОПЕК+. Американските петролни компании са добивали средно по 13.2 млн. барела черно злато на ден през септември – нов производствен рекорд, надхвърлящ със 100 хил. барела дневно предишния, постигнат през 2020 година. Тези количества са по-големи от производството на която и да било друга страна в света и близо един от всеки осем изпомпани барела в глобален план е американски. Тези обеми надхвърлят официалните прогнози и поставят под въпрос твърденията на Вашингтон за ограниченото финансиране на сектора от Уолстрийт и за регулаторните мерки за защита на околната среда. Те създават и сериозни главоболия на ОПЕК и приятели, които, очевидно ще трябва да търсят нови начини за увеличение на петролните цени. Ударното американско производство на горивото поставя в доста неудобно положение и администрацията на щатския президент Джо Байдън след като Съединените щати се включиха официално в похода срещу изкопаемите горива на срещата на върха за климата в Дубай.

Котировките на американския лек суров петрол паднаха на 6 декември под 70 щ. долара за барел за първи път от юли насам и фючърсните контракти с доставка през януари 2024-а приключиха търговската си сесия на 7 декември на цена 69.34 щ. долара за барел. Базовият сорт „Брент“ за доставка през февруари „затвори“ на 74.05 щ. долара за барел. Черното злато е загубило почти 25% от върховата си пазарна оценка от близо 100 щ. долара за барел, достигната преди три месеца.

Експерти от бранша оценяват американските доставки като „най-голямата от всики изненади“и ги определят като основната причина пазарите да не са толкова „постни“ колкото се е очаквало, за разлика от конфигурацията отпреди три години когато пандемията от КОВИД-19 свали петролните котировки, а фирмите от сектора изоставиха сондажите и съкратиха сондьорите. Впоследствие пък Уолстрийт даде предимство на финансовите резултати пред растежа и петролните компании отказаха да разширяват призводството, а Белият дом се настрои войнствено към изкопаемите горива, което възбуди опасения, че най-добрите дни на сектора са отминали.

Съединените щати имат 80% дял от ръста на глобалните петролни доставки през тази година, по оценка на Международната агенция по енергетика. Производството на страната се очаква да се увеличи с 850 хил. барела на ден – доста под темповете от шистовата революция, но и далеч по-бързо от очакванията на анализаторите.

Най-мощно е било увеличението на добива в Пермския басейн на Тексас и Ново Мексико – най-плодовитото петролно поле на Северна Америка и арена на стълпотворение от корпоративни сделки, вещаещи нови производствени постижения. Средното производство на новите сондажи в Пермския басейн се е увеличило до 1319 барела на ден за кладенец срещу едва 183 барела преди десет години. Забележитените резултати правят постижим добива на общо 15 млн. барела дневно след 5 години, по оценка на експерти от бранша, защото шистовото производство е в ранните си години от гледна точка на напредъка на технологиите и ефективността на сондажите може да се увеличи многократно с течение на времето. Да не забравяме, че и американските петролни гиганти участват активно в играта и качват ударно инвестициите след въздържанието, наложено от краха на петролните котировки през 2020-а. „Ексън мобайл“ купи през октомври шистовата група „Пайъниър нечъръл рисорсиз“ за 59.5 млрд. щ. долара, а „Шеврон“ похарчи 53 млрд. долара за енергийната компания „Хес корпорейшън“.

Сериозен ръст е отчетен и в производството на природен газ след руското нахлуване в Украйна и през септември то е надхвърлило 3.5 млрд. куб. м на ден.

Подемът на петролното и на газовото производство предизвика обвинения в лицемерие след призивите на щатската администрация към другите държави да се откажат от изкопаемите горива по време на срещата COP28 в Дубай.

Байдън влезе в Белия дом с обещание за отказ от петрол, но впоследствие поиска увеличение на добива, за да постави под контрол цените на горивата. Той първоначално се опита да замрази новите сондажи на обществени терени и ограничи лизинговите продажби в Мексиканския залив, но въпреки това петролният добив на федерална земя нарасна рекордно по време на управлението му. А шефовете на едрите корпорации похвалиха промяната на тона към по-прагматична и балансирана позиция след войната в Украйна.

Специалният пратеник по климатичните въпроси на Съединените щати на срещата в Дубай – Джон Кери, посочи, че страната му се е присъединила към ангажимента за „отказ от неотслабващия добив на изкопаеми горива“ и е гласувала в подкрепа на мерките на Г-7 за енергийни системи с нулеви емисии до 2050 година. И се оправда, че увеличеното производство на черно злато и синьо гориво е в отговор на украинската инвазия, на усилията за преодоляване на последствията от пандемията от коронавируса и на решението на Русия да ореже газовите доставки за Европа.

По-рязък спад на петролните котировки ще принуди американските производители да се изтеглят от пазара, както направиха и при срива през 2020-а, но засега те са готови да продължат напред.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Подкрепяте ли идеята за въвеждане на по-висок данък върху второ и всяко следващо жилище?

Подкаст