Аржентина девалвира песото с 54%, преразгледа пълзящия му фиксиран курс към щатския долар и обяви масирано орязване на разходите, за да елиминира първичния фискален дефицит на страната през идната година. Това са първите стъпки от програмата за шокова терапия на президента на страната Хавиер Милей, който встъпи официално в длъжност на 10 декември. Новите управници са отслабили официалния обменен курс на националната валута от 366.5 песо за един щ. долар (а на паралелните черни тържища – 1000 песо за долар) на 800 песо за един долар, обяви в телевизионно обръщение след затварянето на локалните пазари на 12 декември министърът на икономиката Луис Капуто. Занапред централната банка на страната ще обезценява песото с 2% месечно.
От години аржентинските централни банкери поддържаха изкуствено висок курс на националната парична единица със стриктен капиталов контрол и пазарната й оценка се е стопила с около 52% към долара от началото на 2023-а.
„Няма повече пари“, повторил нееднократно Капуто по време на изявлението си и добавил, че Аржентина трябва да се излекува от „пристрастяването“ си към фискалните дефицити.
Кабинетът ще ореже разходите с еквивалентните 2.9% от БВП – радикална корекция, по оценка на икономисти. Отмяната на енергийните субсидии ще спести 0.5% от БВП, а от намалението на транспортните дотации в бюджета ще влязат още 0.2% от БВП, пресмятат министрите. Те очакват още спестявания в размер на 0.4% от БВП от редукциите на социалните помощи и пенсиите след като правителството обяви плановете си да сложи край на индексациите на пенсионните плащания. Финансовото министрество пък очаква данъчните приходи да се увеличат с 2.2% през 2024 година.
Сред другите по-важни мерки, обявени от Капуто, са броят на министрите да падне наполовина, да се редуцират паричните преводи за провинциите и да се отменят обществените дейности. Същевременно, Буенос Айрес планира да увеличи плащанията по някои програми за социално подпомагане, информира Капуто.
Малко след телевизионната изява на Капуто, МВФ похвали „смелите първоначални мерки“ на новото правителствои изрази надежда, че „решителното им прилагане ще помогне за стабилизирането на икономиката и ще положи основата на по-устойчив и воден от частния сектор растеж“.
Драматичните първи стъпки идват след мрачната реч при встъпването в длъжност на 10 декември когато Милей предупреди аржентинците, че ги чакат месеци на лишения докато той полага усилия да извади страната от икономическата криза, която е наследил от предшественика си. Инфлацията в момента е над 140% годишно, основната лихва е 133%, а цените се очаква да скочат са 20-40 процента през идните месеци.
Ден преди обявяването на девалвацията на песото правителството затвори търговския регистър на страната – техническа стъпка преди големи промени в политиката, а централната банка обяви, че официалният валутен пазар ще работи с ограничен капацитет до 13 декември.
Девалвацията отдавна стои като неизбежна мярка: пазарите бяха вкарали очаквания за 27% спад на местната парична единица още през първата седмица на новия кабинет, а инвестиционните банки, между които „Джей Пи Моргън Чейз“ и местни консултантски компании, прогнозираха поевтиняване с около 44 процента. Хранителните магазини бяха качили цените, а банките предлагаха много по-слаби обменни курсове за дребни клиенти часове преди изявлението на Капуто на 12 декември.
Аржентинските власти от години забавят поевтиняването на песото на официалния пазар чрез валутен контрол и рестрикции на вноса в опит да защитят топящите се валутни резерви. Тези капиталови ограничения помогнаха да се нароят десетки валутни курсове, навредиха на бизнеса и свиха инвестициите във второто по големина стопанство на Южна Америка. В своята предизборна кампания пък Милей обеща да замени националната валута с щатския долар, което означава цялостно доларизиране на икономиката на страната, и да премахне Аржентинската централна банка, с други думи – паричната политика да се определя от Вашингтон, а не от Буенос Айрес.
Тази идея на новоизбрания аржентински лидер обаче е сериозен хазарт, който може да взриви икономиката, плащаща цената на грешките на предшествениците. По-мека форма на тази политика беше изпробвана в Аржентина в началото на 90-е години на миналия век след предишен епизод на хиперинфлация и рецесия, когато тогавашното правителство фиксира курса на песото към щатския долар в съотношение 1:1. Тази стратегия беше изоставена през 2002-а след дълбока рецесия и бурни улични протести срещу рестрикциите на тегления от банките.
Този път Милей иска да стигне по-далеч по пътя изминат от други държави – Панама и Еквадор. Техните стопанства обаче са далеч по-скромни от икономиката на Аржентина, която е член на групата на водещите развити и развиващи се пазари Г-20.
Няколко са очевидните проблеми на евентуалния икономически експеримент на новия аржентински лидер.
Първият е, че Аржентина и Съединените щати са коренно различни стопанства и правилната парична политика за едното може да е погрешна за другото. В този смисъл държавите трябва да са крайно предпазливи когато се отказват от свободата си да провеждат собствена лихвена политика и да девалвират валутите си.
Вторият проблем е доста по-практичен: откъде Аржентина да намери долари? В момента централната банка на страната е похарчила почти целия си резерв от зелени пари и няма достъп до глобалните капиталови пазари, за да се снабди със средствата, които да поддържат икономическия растеж. На теория Милей може да поиска заем от МВФ, но изгледите за успех са нищожни, защото Буенос Айрес вече е най-едрият длъжник на международния кредитор с пакета си от заеми за 44 млрд. щ. долара.
МВФ таи съмнения дали доларизацията ще е възможна в краткосрочен план. Просто защото песото би трябвало преди това да се обезцени съществено, а по-слабата валута ще тласне още по-нагоре цените и инфлацията.
На трето място, дори да бъде намерено решение на техническите проблеми, свързани с отказа от песото, шоковата терапия на Милей ще се върне много скоро като бумеранг срещу него. Доларизацията е еднопосочна улица – политически хазарт без изход, който може да тласне Аржентина в нестабилен курс и да съсипе стопанството й.
Очевидно, Милей също е слязъл на земята след убедителната си победа на изборите. И в речта си не споменава за доларизация или за закриване на централната банка. По оценка на икономисти, много от предложените от президента реформи ще са непопулярни, особено сред аржентинците с ниски доходи и вероятно ще предизмикат социално напрежение, оглавено от могъщите профсъюзи и социални движения на страната. А резултатът може да е поляризирана и разединяваща политика през идните месеци и кратък меден месец за Милей.
