Финансовият министър Асен Василев през „БАНКЕРЪ“ – част II
Г-н Василев, Асоциацията на индустриалния капитал в България имаха две забележки към проектозакона за бюджета. Първата е, че с намеренията си Вие много сближавате разликата между средната и минималната работна заплата. Втората им забележка е, че не виждали тяхната си позиция, т.е. не виждали достатъчно реформи в бюджета за 2024 година. Какво отговаряте на тези критики?
– Ще започнем с първата – разликата между средната и минималната работна заплата.
В някои краища на страната, които са по-изостанали, например във Видинско….
– Разликата в страната е два пъти по закон. Минималната работна заплата е 50% от средната. Оттук нататък стигаме до един много важен момент – колко широка искаме да е ножицата между минималния и средния доход. За нагоре – кой колкото си спечели. Ако ние позволим тази ножица да е много голяма, ние започваме да създаваме гета, които са социално изостанали и не генерират доходи, а престъпност. Оформят се цели региони или райони в дадени градове, където обществото се разпада. И няма причина във видинско заплатата да не е същата като в плевенско.
Но те казват, че средната не е същата.
– Защо?
Защото е по-изостанал район и няма инвестиции.
– Две неща има, които според мен определят това нещо. Едното е достъпът до този район. Ако погледнем тези райони, при голяма част от тях става въпрос за достъп. Второто нещо, което е изключително важно за средните работни заплати, е до каква степен има конкуренция на работодатели в региона. Важно условие, защото има конкуренция на работодатели, заплатите по естествен път ще вървят нагоре. Така че, ако ние не искаме да превръщаме дадени райони в гета, такава политика трябва да правим. Стане ли това, фирмите в този район, независимо дали искат или не, ще плащат заплати, хората ще имат пари и ще купуват продукцията на тези фирми. Така кръгът ще се завърти. Но иначе, ако позволим да се формират гета в държавата или да има драматична разлика между регионите, ще създадем огромна вътрешна миграция и драстични социални проблеми, които трудно могат да бъдат решени с икономически мерки. И това не е теория. Ако погледнете онези държави, които позволяват голяма ножица между средните и минималните доходи или позволяват голяма част от населението да не е работещо, какво ще установите? Изключително дълбоки социални проблеми и тревожен ръст на престъпността. Така че затварянето на ножицата между средната и минималната заплата е и въпрос на това как искаме да изглежда държавата ни. От икономическа гледна точка това не създава никакъв проблем – виждаме, че нито безработицата се е покачила, нито нещо друго драматично се е случило. Даже миналата година за първи път – като изключим периода на пандемията, когато много наши сънародници се прибраха от чужбина – в родината са се върнали повече българи – около 8000 – отколкото са я напуснали.
А как бихте коментирали реформите, които критиците ви не могат да открият в бюджета за 2024 година?
– Първо, бюджетът не е място, където да се правят реформи. Бюджетът може да направи реформа единствено от гледна точка на събираемостта и финансирането.
Като натискане на определени бутони?
– Като финансиране на определени политики, но тези политики трябва да са си облечени в съответните закони. Така че, ако говорим за реформите, които някой виждал или не виждал, трябва да погледнем в друга посока. Примерно – законите, които бяха приети покрай второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, отпушиха реформи, които бяха отлагани в продължение на 20 години. Като започнем от енергетиката, минем през Закона за етажната собственост, Закона за личния фалит (чието второ четене предстои) и Закона за несъстоятелността, та стигнем до въвеждането на новото дружество с променлив капитал в Търговския закон. А още не сме започнали да говорим за разследването на главния прокурор, за антикорупционната комисия, за промените в Конституцията, свързани с прокуратурата и със съдебната власт, за Застрахователния кодекс, за новия Закон срещу прането на пари, за неща, които започнаха да се случват в Здравната каса…
Която с увеличения си бюджет започна да става все по-апетитна.
– Това е едно на ръка. Другото е, че за първи път имаме програма за отдалечените райони, където няма адекватно медицинско обслужване и където чрез плащане на по-скъпи цени по клиничните пътеките ще се подпомагат болниците. За първи имаме програма, която казва, че областните болници и част от другите болници – като инфекциозните – извършват дейности, които касата не плаща. Никой не плаща за патология, но патологията трябва да има. Видяхме, че инфекциозните отделения обикновено седят празни, но като стане някаква криза като COVID-19, ние трябва да разполагаме с тях. И това са неща, които държавата трябва да поддържа като капацитет.
На следващо място – цялото превъоръжаване на армията, което тръгна с бързи темпове. Ако погледнем какво се случва със събираемостта на данъците и то не е толкова драматична реформа, защото малко по малко тези 30% сива икономика започват да се свиват и в бюджета започват да влизат все повече и повече данъци.
С фискалните мерки, които бяха приети и за които знаете какво се приказваше – че ще има огромни проблеми, че магазините ще останат празни и т.н. – какво се случи? Те влязоха на 5 октомври и единственият резултат се оказа… забележителен: магазините си останаха пълни, а в държавата влязоха около 1 млрд. лв. от Данък добавена стойност (ДДС). Няма как да стане такава революция, че днес да си легнем в България, а утре да се събудим в държава като Германия. И германците са градили държавата си стъпка по стъпка, в продължение на 100-200 години.
Като сме на етап административна реформа, ние тук в Студио „БАНКЕРЪ“ започнахме една поредица с доста добра социална и експертна база, наречена „Безинтересните институции“. Става дума за институциите, които са много интересни заради високо заплатеното трудово уреждане на т. нар. „наши хора“. Сред тях като перла в короната блести Националния компенсационен жилищен фонд, чийто директор е несменяем от 25 години.
– Той не беше ли затворен?
Давам го само като пример, тъй като има доста такива институции, които бодат очите както с безцелното си съществуване, така и със сериозната си бюджетна издръжка. Това са пробойни. Какво казваме по тази тема?
– Със сигурност това трябва да се огледа….
Да добавим към тях и Фискалния съвет, примерно. Той звучи и изглежда много достолепно, но ефектът от работата му някак не се вижда. Имаме още икономически и социален съвет, имаме Фонд за гарантиране на влоговете в банките, въпреки че такива едни свръхситуации не съществуват. Въобще – някаква квантова ситуация се получава: едни институции хем ги има, хем ги няма; други хем работят, хем не работят. Обществото няма никаква полза от съществуването им, но всяка година през тях изтичане сериозен публичен ресурс.
– Аз не бих гледал на тези публични институции толкова през ресурса, тъй като на фона на общата картина той не е толкова голям. Въпросът е дали има полза от съществуването им.
За това основно става дума.
– Примерно – Фондът за гарантиране на влоговете трябва да го има, защото такива институции има навсякъде. И то не случайно – гражданите трябва да са спокойни, че ако стане нещо с някоя банка, парите им в нея са гарантирани до определен размер.
Това може да бъде отдел в някоя друга институция, а не да бъде обособено в отделна единица.
– Да, в някои ситуации този фонд е към централните банки, но поради редица причини – за да не се злоупотребява със средствата в него – тези структури се обособяват в отделни институции. Това, което мен повече ме притеснява обаче е, че има много „заспали институции“, които са важни за нормалното функциониране на икономика и за които въобще не се замисляме. Например – Институтът по метрология, който задължително сертифицира всички измервателни уреди. Или Държавната агенция за технически контрол, която контролира състоянието на всички асансьори в държавата. Те проверяват ли „подопечните“ си, как ги проверяват и на какви интервали? Отдавна трябваше да има електронен регистър, но на практика няма. За всеки асансьор уж се знае кой го поддържа, но поне половината от асансьорите в страната ги няма в този регистър. И, не дай, Боже, да стане някъде авария с жертви, изведнъж се сещаме, че има такава институция и се питаме „А тя какво е правила?“ Ето това трябва да променим радикално – да си задаваме този въпрос предварително, преди да е станала белята.
Много хора не са и чували, че има такива институции.
– Но те са изключително важни. Знаете, че покрай „Капитан Андреево“, като тръгнаха нещата там да се разплитат, се оказа, че една ключова институция – Агенцията за безопасност на храните, не контролира вноса на храни и напитки, а е прехвърлила дейността си на една частна лаборатория. Сега съдът пак взе решение да върне частната лаборатория и ние подготвяме законодателни мерки, с които да кажем, че на границата могат да оперират само и единствено държавни структури.
Друг много интересен факт: тук в Студио „БАНКЕРЪ“ едни наши събеседници отбелязаха, че БАБХ отсъства от железопътната ни граница в Свиленград, а това помпа автомобилния трафик в полза на определени лобистки интереси. Много странна работа наистина, но нека сменим темата: кои са големите инфраструктурни проекти на 2024 година?
– Има няколко неща, които се довършват: Видин – Ботевград се строи много усилено и – доколкото зная – по-голяма част от пътя ще бъде пуснат в експлоатация до края на годината. Работата по първи, втори и трети лот на магистрала „Хемус“ – до Плевен, също е в много напреднала фаза и тези отсечки би трябвало да бъдат завършени в най-скоро време. Започна и нещо много ключово като инфраструктура – магистралата от Русе до Маказа. Участъкът Русе – Бяла вече е пуснат за строителство, а от Бяла до Велико Търново е проектиран и подготовката за същинското строителство е много напреднала. Оттам – през Прохода на Републиката и надолу до Маказа – през Кърджали, затваряме този коридор „Север – юг“.
Едновременно с това, работим много активно с Европейската комисия, за да отблокираме последния участък на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле, за да довършим другия коридор „Север – юг“ – от Видин до Кулата.
Имаме предвидени много сериозни средства, които две години вече не се използват и те са за инвестиции в железопътната инфраструктура. Истината е, че страната ни може да бъде абсолютно преобразена, ако тръгне качествен жп транспорт.
Трябва да е нещо, което да раздвижи и Северна България.
– Да, и Северна България също. Строи се железопътен коридор от Силистра до Свиленград, който е в допълнение на коридора „Изток – запад“, който е на етап довършване. Вече има участъци в Южна България, които позволяват поддържането на скорост от 160 километра в час, но нямаме подходящ железопътен състав. Това е едното. Другото, заложено в Плана за възстановяване, са градските железници, тип надземно метро.
Умря ли идеята за онзи голям завод за батерии, който трябваше да стане център на някакъв по-дългосрочен възглед за българската енергетика? Нещо затихна тази идея…
– Имаме заявен интерес и подписан меморандум с една белгийска компания, която поиска да прави обща инвестиция от около 1.200 млрд. евро точно в такива производства – с развойна дейност в Пловдив, рециклиране в Бургас и с производствен завод в Стара Загора. Като там – пак на базата на позволеното в ЕС – държавата ще осигури максимално допустимата европейска помощ. Условието е инвестицията наистина да се случи. Ако не се случи, държавата няма да даде нищо. Има още една инвестиция – в автомобилния сектор, която министър Богданов обяви. Тя също е свързана, доколкото знам, с електромобилност. Така че това не е някаква научна фантастика или поредната „щура“ идея.
Въпросът е да хванем вятъра навреме.
– И да видим, че в Европа трябва да бъдат изградени няколко десетки фабрики от рода на „Тесла“ за гигават батерии и че… вече се изграждат най-малко 6-7 такива съоръжения.
Да, не е някаква екзотика… – Не е екзотика, разбира се. Въпросът е, че ако Европа наистина ще строи 50 такива предприятия, защо поне едно от тях да не е в България?
