Програмата за енергийна ефективност, санирането, отново е в задънена улица. Този проект тръгна лошо и въпреки прехвалените резултати, продължава да крета с неясни критерии и съмнителни цели. То е доста подобно на решението на екипа на бившия кмет на София Йорданка Фандъкова да се сменят безплатно печките на твърдо гориво на хората с котли на пелети. Пелетите обаче рязко поскъпнаха и притежателите на котлите отново „прегърнаха“ печките на дърва и въглища. Получи се преливане от пусто в празно.
Със санирането – същата работа. Уж е безплатно за всички нуждаещи се, но с общите пари се подобряват и оскъпяват само имотите на малцина богоизбрани. Ако беше тръгнало с финансовото (съ)участие на собствениците, те със сигурност щяха доста активно да следят за злоупотреби с пари или с качеството на ремонтите.
Сега се оказа, че конкуренцията за саниране на блокове е твърде голяма и средствата няма да стигнат за всички кандидатстващи. Регионалният министър Андрей Цеков съобщи в неделя (14 януари), че са одобрени
само 756 многофамилни жилищни сгради от 102 общини,
въпреки че са кандидатствали общо… 3068 жилищни сгради. Като стойността на всички проекти е доближила 4 млрд. лв. и е надхвърлила разполагаемия бюджет от 1.128 млрд. лв. „едва“… три пъти!
Публикуването на списъка с одобрените сгради бе отлагано няколко пъти като последно се очакваше това да стане през ноември. С месеци закъснение и с много разправии, това най-сетне се случи, но пък „изреваха“ собствениците на неодобрените сгради. В смисъл такъв, че те отговаряли на критериите и имали необходимия брой точки, но са изпаднали от списъка заради сградите на богоизбраните „наши хора“, които били с по-ниски показатели.
Междувременно
омбудсманът сигнализира за бум на жалби от този род
и постави на дневен ред логичния въпрос „Ясни ли са критериите и ако днешното класиране е сгрешено, какво ще бъде направено, че етажните собствености да кандидатстват и в бъдеще?“
Министърът обясни, че финансирането по Плана за възстановяване и устойчивост няма да стигне за всички. Той посочи и процедурата по избор на обект – на всяка една сграда се прави енергийно обследване от сертифицирани експерти. Въз основа на него се издава енергиен сертификат. Максималният брой точки, който едно здание може да получи, е 140, като предвид се взимат най-различни показатели. Примерно – какво е потреблението на енергия в момента и какво би било след санирането; какви вредни емисии се отделят и т.н.
Според министър Цеков, недоволството на хората се дължи на това, че не са били информирани за нивата на конкуренция. По-вероятно обаче е те да са разочаровани от
поредния гаф с липсата на ясни критерии,
който само затвърждава усещането на хората, че продължава да се случва „нещо“ несправедливо и подмолно.
В крайна сметка санирането би трябвало да започне през строителния сезон на 2024 г. и да приключи в средата на 2026 г., когато изтича и последния ни срок за усвояване на европейски средства по Плана за възстановяване и устойчивост. Никой обаче не обясни, защо в някои градове повечето избрани сгради са в един квартал и кой има интерес от това? Другият въпрос е защо от две сгради с еднакви характеристики, едната е одобрена, а другата не е?
Отново е налице
горчивото усещане, че милиарди левове ще се похарчат в мъглата.
По-рано имаше идеи собствениците да участват в санирането с 15 до 25% и така да бъдат модернизирани много повече сгради. Както всяка добра идея у нас, и тази пропадна.
Няма спор, че жилищният ни фонд плаче за освежаване. Това обаче трябва да се случи разумно, почтено и задължително с участието на гражданите. Защото вече видяхме, че безплатният обяд е с лоши продукти и излиза през носа.
