Държавните банки в Китай затягат рестрикциите за финансиране на руски клиенти след като Съединените щати одобриха вторични санкции срещу чуждестранни кредитни институции, които помагат на Москва да води войната срещу Украйна, съобщава агенция „Блумбърг“. През миналата седмица две банки са разпоредили проверки на бизнеса си с Русия с акцент върху трансграничните операции. Те ще прекъснат връзките с клиенти, включени в списъка от санкционирани лица и ще спрат да предоставят финансови услуги на руския военен сектор, независимо от валутата и от мястото на трансакциите, съобщили добре информирани източници. Те са допълнили, че проверките ще се разширят до потребители, които не са руски граждани, но имат бизнес в Русия или правят трансфери на важни стоки за нея чрез трета държава.
Това е акт на засилване на рестрикциите, наложени от китайските държавни банки от началото на 2022-а след руското нахлуване в Украйна, предизвикали вълна от ограничения от множество, предимно западни държави, между които и Съединените щати. Американското министерство на финансите съобщи през декември 2023-а, че ще въведе вторични санкции на банките, които улесняват руски трансакции за покупка на въоръжение, разширявайки финансовата битка срещу президента Владимир Путин. Мярката показва и степента, до която Пекин се съобразява с американските забрани, въпреки принципната опозиция на азиатския колос на тях и обещанията да подкрепя икономическите връзки с Кремъл. Правителството на китайския президент Си Дзинпин се въздържа да предоставя значителна военна помощ на Москва въпреки дипломатическата подкрепа за Путин и разрастването на търговията в области, които не са обект на санкциите.
Китайският износ за Русия се е увеличил рязко по време на войната, а Пекин се превърна в най-едрият вносител на руски изкопаеми горива, като доставките на въглища са скочили повече от два пъти от 2020 година. Западните санкции отрязаха достъпа на „Банк России“ до почти половината й международни резерви, оставяйки я само с юани и злато. Китайската валута се използва все по-масово като делът на операциите в юани се е увеличил до 27% през септември 2023-а от 15% в края на 2021-а. Във финансовия сектор руските банки са се прехвърлили към плащания чрез китайската UnionPay след като „Виза“ и „Мастъркард“ прекратиха дейността си в Русия.
Четирите най-големи китайски държавни банки вече спазват предишните санкции на Вашингтон срещу Иран и Северна Корея, за да не загубят достъп до клиринговата система в щатски долари. „Индустриалната и търговска банка на Китай“ и „Банката на Китай“ са взели мерки за ограничаване на финансирането на руски суровини през февруари 2022-а, въпреки че по онова време ограниченията все още не бяха засегнали руския енергиен сектор. А след последния кръг от санкции кредиторите са били инструктирани да се придържат към стриктни лимити в случаите, при които не могат да потвърдят дали има нарушения в секторите, свързани с руския им бизнес.
На 22 декември 2023-а американският президент Джо Байдън подписа изпълнителна заповед за засилване на санкциите срещу финансовите институции, които помагат на Русия. Според нея на тези банки може да се откаже достъп до щатската финансови система, което на практика би довело до унищожаването на институцията.
