Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната прие със 7 гласа „За“ и двама „Въздържали се“ промени в Наказателния кодекс.
Любомир Танев, директор на дирекция „Съвет по законодателство“ в Министерството на правосъдието, обясни, че причините, които налагат приемането на предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, са продиктувани от спешната необходимост да се отговори на критиките на Европейския съюз за пълно транспониране в националното законодателство на определени разпоредби от Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година. Те са свързани с борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография.
Танев отбеляза, че към момента България се намира в процедура за нарушение във връзка с въвеждането на разпоредби от цитираната директива в българското законодателство – в Наказателния кодекс и в Закона за административните нарушения и наказания. Ето защо настоящият законопроект има за цел преодоляване на констатираните от Европейската комисия слабости.
Талев посочи, че промените в Наказателния кодекс са нужни, защото Европейската комисия е образувала процедура за нарушение на Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления. По тази процедура Колежът на ЕК е взел решение на 16 ноември 2023 г. за сезиране на Съда на ЕС (СЕС), като Комисията ще поиска от съда налагане на дневна имуществена санкция на България в размер на 1620 евро на ден.
Танев добави и че със законопроекта се предлагат промени, с които се цели създаване на по-добра наказателноправна защита във връзка с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г., отнасящи се до пускането на пазара на продукти за растителна защита.
В мотивите към законопроекта е посочено, че по данни, предоставени от БАБХ, за 2021 г. в рамките на международната операция „Silver Axe“, в която участва и България, в резултат на съвместните действия на няколко агенции, включително на Митниците, на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция „Национална сигурност“, на територията на страната и на граничните пунктове са задържани общо 14 300 литра и 345 килограма продукти за растителна защита, които не отговарят на изискванията на нормативната уредба. За 2022 г. са задържани 5 000 литра препарат, съдържащ активно вещество на продукт за растителна защита (ПРЗ), а през 2023 г. незаконното количество е 56 384 литра.
Това води до необратими поражения на третираните с тях земеделски култури и трайното отлагане на опасни вещества в почвата и водите, пишат в мотивите си вносителите. Те уточняват, че предвидените в Закона за защита на растенията (ЗЗР) административни санкции са недостатъчно ефективни – практиката показва, че дори да бъдат налагани такива, актовете по тяхното налагане се обжалват, а глобите не могат да бъдат събрани. В резултат на това административните санкции нямат възпиращ ефект срещу нарушителите.
Ето защо се предлага допълнение на чл. 350а от Наказателния кодекс с цел подобряване на ефективността за противодействие на нелегалния внос и разпространението на фалшиви продукти за растителна защита, забранени за употреба в ЕС и в България.
