БВП на еврозоната и на по-широкия Европейски съюз е останал без промяна през четвъртото тримесечие на миналата година спрямо третото, въпреки спада в Германия и стагнацията на Франция, съобщи на 30 януари Евростат. В периода юли-септември 2023-а икономиката на общността се е свила с 0.1%, което означава, че е избегнала на косъм техническа рецесия, която по дефиниция настъпва при три последователни тримесечия със спад на БВП. Това удължава мизерния поток от икономически постижения: 20-е държави, които влизат в състава на блока на еврото, не са постигнали значим растеж от третото тримесечие на 2022-а насам когато той е бил 0.5 процента.
Сред другите страни членки, за които има публикувани актуални данни, Португалия е постигнала най-високия за периода ръст от 0.8% през четвъртото тримесечие на 2023-а спрямо третото, следвана от Испания с 0.6% увеличение на БВП, Белгия и Латвия – с по 0.4% всяка, и Италия – с 0.2% ръст. Тримесечен спад е регистриран в Ирландия – 0.7% и в Германия и Литва – с по 0.3% във всяка от тях.
На годишна база растежът на шест държави е положителен, а на пет – отрицателен, добавя Евростат.
Данните от 30 януари потвърждават растящото разделение между Европа и Съединените щати, чиято икономика отчете 0.8% растеж през четвъртото тримесечие на миналата година спрямо предишния тримесечен период и 3.3% годишно.
Все пак, не всичките новини от блока на еврото са негативни: безработицата е рекордно ниска и броят на новооткритите работни места в периода юли-септември се е увеличил. Енергийните цени са далеч под последните високи стойности, въпреки че остават над равнищата преди Русия да нахлуе в Украйна. Хранилищата за природен газ, който се използва широко за отопление на жилищата, както и от централите за енергия и генераторите за производство на електрически ток, са пълни на 72% при вървящ към приключване отоплителен сезон. Което отслабва опасенията от по-високи сметки за електричество и от друга енергийна криза.
Успоредно със стагнирането на икономиката, инфлацията също пада бързо от двуцифрения си връх – до 2.9% годишно през декември 2023-а. Трудовите възнаграждения на хората и покупателната им способност обаче все още не е достигнала равнищата отпреди скока на енергията. Анти-инфлационното лечение на Европейската централна банка, по-специално рязкото повишение на лихвените проценти, е ограничило инвестициите на бизнеса и активността при недвижимите имоти – в строителния сектор и продажбите на жилища.
Най-голямото европейско стопанство – германското – продължава да боледува под натиска на по-високите цени на горивата за зависимите от енергията сектори след като Русия оряза газовите си доставки за Стария континент. Освен това в Германия се очертава недостиг на опитни работници, както и отрицателен ефект от годините на недостатъчни инвестиции в инфраструктура и цифрови технологии за сметка на балансирани бюджети.
Очакваните бъдещи данни не предполагат значително подобрение и дори са сигнал за още един слаб спад през първото тримесечие на тази година, но пък еврозоната може да се облагодетелства от падащата инфлация, която възстановява покупателната способност на потребителите, както и от очакваните лихвени понижения.
Мнозинството анализатори предвиждат, че Европейската централна банка ще ореже лихвите през тази година, като първата редукция от 25 базови пункта се очаква още през април. Други обаче смятат, че паричните стратези ще изчакат до юни, за да са сигурни, че инфлацията е устойчиво под контрол. Особено предвид множеството рискове, включително атаките на йеменските хути срещу кораби, плаващи транзитно през Червено море.
Транспортните разходи са скочили, защото корабните компании пренасочват плавателните съдове по по-дълъг маршрут, заобикалящ южния край на африканския континент. По-високите сметки за корабен превоз и закъсненията на доставките на стоки с повече от седмица, могат да качат отново цените, ако конфликтът в Газа се проточи или ескалира.
Нарушенията на търговския обмен могат да добавят 0.5% към базовата инфлация, от която са изключени силно променливите цени на храните и горимата, по сметки на „Оксфорд икъномикс“. Което дава основания на ЕЦБ да изчака малко по-дълго преди да започне да сваля лихвените проценти.
