В малките общности хората се нуждаят от много малко доходи
Хората, живеещи в общности в периферията на съвременния свят, водят живот толкова щастлив и пълноценен, колкото хората от богати, технологично напреднали страни. Това са предимно тези от коренното население. Изненадващо много групи с много ниски доходи съобщават за много високи средни нива на удовлетворение от живота, с нива, подобни на тези в богатите държави, твърди Ерик Галбрайт от университета Макгил в Монреал, Канада.
Това противоречи на идеята, че икономическият растеж е най-сигурният начин за подобряване на благосъстоянието на хората. Глобални проучвания показват, че жителите на по-богатите страни са склонни да съобщават за по-висока удовлетвореност от живота, отколкото тези в по-бедните. Но тези проучвания пропускат хората в общности, където парите играят минимална роля в ежедневието и където поминъкът зависи пряко от природата.
Канадски учени са интервюирали около 3 хиляди души от местни или примитивни общности в 19 населени места по света. И само 64% от анкетираните домакинства са имали пари в брой. Средният им резултат за удовлетвореност от живота обаче е 6.8 по 10-точкова скала, а четири общности имат среден резултат над 8, подобно на нивото на щастие в богатите скандинавски държави.
Това е въпреки факта, че почти всички от тези общности са преживели маргинализация и потисничество! Изследователският екип заключава, че човешкото общество може да поддържа много задоволителен живот, без непременно да се нуждае от големи количества материални блага. Силната връзка, която често се наблюдава между доходите и удовлетворението от живота, не може да се счита за универсална.
„Надявам се, че като научим повече за това, което прави живота задоволителен в тези разнообразни общности, можем да помогнем на другите да водят по-щастлив, пълноценен живот, който е в съответствие с устойчивостта“, изтъква Галбрайт.
