Гарантираните „привилегии“ при амнистиране на незаконните държавни обекти за кой ли път нарушават принципа на равнопоставеността, фиксирани в основния закон.
Предложените от Министерския съвет промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), които вече бяха одобрени от ресорната комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление в Народното събрание, председателствана от бившия регионален министър Николай Нанков, бяха подложени на унищожителни критики. Текстовете, които се очаква да бъдат гледани на първо четене в зала, бяха определени от експерти като пореден опит за решаване на проблема с незаконното строителство на магистрали и други публични съоръжения.
Предложените изменения в норматива се отнасят до седем групи технически строежи, публична собственост – държавна и общинска. Те ще могат да бъдат узаконени или довършени, независимо от факта, че са започнати без строителни книжа и по всички правила влизат в категорията незаконни.
Това на практика е вторият опит да се реши въпросът с незаконното строителство на магистрали и други технически съоръжения. Служебният министър Иван Шишков, също се напъна да се справи със ситуацията и
да узакони незаконното строителство.
Тогава номерът не мина, но със сега предложените текстове се допуска това да се става в два случая. Първият, когато строежите са били допустими спрямо действалите към момента на започването им правила и при вторият, ако покриват настоящите нормативи.
Разбира се предвидени са серия от процедури, за да се стигне до узаконяването на този вид обекти. След заявяване на съответните строежи трябва да бъде извършена проверка на място от Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), следва издаване на констативен протокол и последваща процедура по снабдяване с различни документи, за да бъде издадено удостоверение за годност за експлоатация.
В мотивите към законопроекта е посочено, че
премахването на тези обекти не е целесъобразно и икономически обосновано,
защото от една страна за тяхното изграждани са ползвани публични средства, а от друга са предназначени за задоволяване на обществени нужди. В проектозакона се предвижда правилото за амнистия да важи само за елементи на техническата инфраструктура – пътища и съоръжения към тях, преносни и разпределителни проводи, хидромелиоративни мрежи, язовири, съоръжения за аеронавигационно обслужване.
Само, че внесените становища на експертите
определят тази привилегия като противоречаща на Конституцията.
В официалното становище на Камарата на архитектите в България изрично се подчертава, че даването на възможност да бъде прилагана процедура за амнистия само към обекти, публична държавна и общинска собственост, създава неравнопоставеност между публичната и частната собственост, като се позволява на държавата и общините да нарушават закона, а за частните инвеститори остава спазването на тромави и скъпи процедури.
Архитектите отбелязват още, че в законопроекта целенасочено се избягва споменаването на понятието незаконни, като се прави опит предложените изменения да бъдат представени, като „запълване на юридическа празнина“.
„Истинският повод за внесения законопроект са установените от Дирекцията за национален строителен контрол незаконно изградени елементи на обществената инфраструктура с голяма обществена значимост (републикански пътища, жп линии, язовири) – публична държавна собственост, което е премълчано в мотивите. Предложената разпоредба излишно обхваща голям кръг строежи, което отклонява вниманието от действителната причина за създаването ѝ. Въвеждането ѝ в този вид ще представлява брутален пробив в установени от десетилетия правила за незаконното строителство и противоречие с основни принципи на правовата държава„, посочват в становището си от Камарата на архитектите в България.
Подобно становище е дадено и от Националното сдружение на общините в България.
„С оглед недопускане на неравностойно третиране на обектите по вид и собственост, препоръчваме да се прецени възможността за включване на правно основание за издаване на удостоверения за годност на всички видове строежи, изградени без строителни книжа до влизане в сила на закона„, заявяват от сдружението.
Критики за противоконституционност на текстовете
Могат да бъдат открити и в други становища.
Сериозни възражения е предизвикала и самата технология на узаконяване на тези строежи.
Според строители и архитекти с промените в Закона за устройство на територията се създават изцяло нови понятия и видове документи, които ще доведат до необходимост от промяна на много текстове в подзаконовата уредба. Специалистите подчертават, че и без тези промени това са едни от най-усложнените правно и натоварени бюрократично процедури.
В много от изразените позиции неслучайно се изтъква и рискът, че приемането на подобни текстове, в бъдеще може да доведе до масово неспазване на правилата от публични възложители на техническа инфраструктура. Специалистите от различни експертни организации са настояли, че ако се приемат такива текстове,
те да имат характер на извънредно законодателство,
а не на общи правила.
От Камарата на архитектите подчертават, че „тъй като става дума за обекти с висока значимост, т.е. за много сериозни закононарушения и за отклонения от основополагащи принципи на правовата държава, преценката за съразмерност, обосноваваща прилагане на действащия закон или допускане на предвиденото с проекта изключение, трябва да бъде извършена от Народното събрание за всеки конкретен обект. Внесеният от Министерски съвет законопроект представлява обща амнистия на огромен кръг строежи в нарушение на Конституцията, който единствено може да насърчи подобно противоправно поведение в бъдеще„.
За внасяне на конкретен списък с обекти са настояли и отделни депутати от опозицията. Въпреки многото критични становища ресорната комисия е одобрила проекта с аргумента, че между първо и второ четене текстовете да се чистят и
че ще бъдат съобразени с купищата критични становища.
Важно е да се подчертае и още нещо – дори в позициите, в които идеята да се спасят тези публични инвестиции се приема принципно, са отправени редица възражения за начина, по който се прави това.
Колко от препоръките на експертите и хората, чиято пряка дейност зависи от това ще бъдат отразени, ще разберем при окончателното приемане на ремонта на без това един от най-тежките и усложнени с процедури закони у нас.
