По цял свят е регистрирано увеличение на случаите на масово измиране на сьомга, отглеждана в рибовъдните стопанства, предупреждава Би Би Си.
Според учените причината е затоплянето на моретата и по-честото използване на технологии като подводни камери и уреди с изкуствен интелект. Най-сериозно са пострадали водещи износители на сьомга – Норвегия, Обединеното кралство и Канада.
Отглеждането на сьомга е изминало дълъг път на развитие, откакто през 60-е години на миналия век рибата за първи път стана обект на интерес с търговска цел в садки в Норвегия. През последните десетилетия отрасълът се разраства бързо, като понастоящем около 70% от сьомгата, консумирана по света, идва от рибовъдни стопанства.
Срещу тази индустрия обаче има редица критични гласове заради заболяванията сред рибите, бягствата им в дивата природа и цялостното въздействие на садките върху околната среда.
Добре документирани са случаите на масови измирания, включващи внезапна смърт на милиони риби, понякога причинени от епидемии, но също така, свързани и с по-топлата морска вода, в резултат на изменението на климата.
По данни на британското правителство миналата година в Шотландия са умрели над 17 милиона сьомги – най-голямото количество, регистрирано някога. Производителите обвиняват за загубите затоплянето на океаните. Властите в Норвегия твърдят, че близо 17% от отглежданата в техните рибовъдни стопанства риба е умряла внезапно през 2023 година. За да хвърлят известна светлина върху големия брой смъртни случаи, изследователи решават да проучат няколко държави, които произвеждат 92% от сьомгата, която се консумира по света.
Учените откриват 865 милиона случая на преждевременна смърт на отглеждана в развъдници сьомга за последните десет години. Честотата на най-масовите смъртни случаи се увеличавала с течение на времето в Норвегия, Канада и Обединеното кралство. При едно масово измиране на сьомгата Норвегия губи 5.15 млн. риби, Канада – 5.05 риби, а Обединеното кралство – над 1 млн. риби.
Според учените рибните стопанства могат да се разположат по-навътре в морето, с цел намирането на по-студени води. За целта предприемачите биха могли да разчитат на модерни технологии като дистанционно наблюдение на рибните ферми в реално време. От друга страна отдалечаването на фермите от брега, може да увеличи и заплахите към популацията на сьомгата, като намали шансовете на операторите да забележат по-рано някои проблеми. Така че по-голямата зависимост от технологиите всъщност води до по-големи рискове за рибата, смятат авторите на проучването.
От друга страна редица еколози като Кърсти Дженкинс от OneKind предупреждават, че в претъпканите клетки в рибните ферми сьомгата често се заразява с морски въшки и страда от различни болести. Ето защо Дженкинс поставя въпроса дали след като индустрията демонстрира, че не е способна или не желае да се реформира, трябва да се работи за нейното спасяване, вместо да се предпочете по-устойчив и естествен начин за отглеждане на сьомга.
Освен това и разходите за почистване на измрялата риба стават все по-големи и общностите, които отглеждат сьомгата, започват да предпочитат да се насочат към друг начин на препитание.
Така масовото измиране на сьомгата ще има значителни локални последици, особено върху
благосъстоянието на крайбрежните общности, отглеждащи сьомга в рибовъдните стопанства.
