Подобно на нашите драми със злополучната ротация, македонските македонци в Северна Македония също не са случили на стабилна политическа среда. Към думите на героя на Йордан Йовков „Боже, колко мъка има по тоя свят!“ само можем да добавим „особено в политиката на Балканите“. Тя е като котката Котката на Шрьодингер, хем я има, хем я няма.
Проруската партия ВМРО – ДПМНЕ, която се очаква да спечели изборите в Северна Македония през май, обяви във вторник (26 март), че вписването на българското малцинство в конституцията трябва да бъде отложено. Нищо, че е едно от условията, които Скопие трябва да изпълни, за да започне реални преговори за членство в ЕС. Това развитие е съвсем очаквано, като се има предвид, че
България стана основен герой в предизборната кампания в Северна Македония
преди изборите за президент и парламент в края на април и началото на май. По стар обичай най-виновен за всичко и най-черен е съседът.
При представянето на предизборната програма на ВМРО – ДПМНЕ зам.-председателят ѝ Тимчо Муцунски каза, че при настоящите условия няма да подкрепи никакви промени в конституцията. Вместо това партията ще поиска отложено прилагане на конституционните промени, гаранция от ЕС за македонския език и идентичност, както и гаранция, че няма да има повече билатерализация на евроинтеграцията на Северна Македония.
„Това, което нашите съграждани трябва да знаят, е че ако ВМРО-ДПМНЕ спечели изборите,
това е краят на една външна политика на отстъпки,
която се водеше през последните години и която имаше само една цел – да защити тесните интереси на властимащите“, посочи Муцунски.
В края на януари премиерът Димитър Ковачевски подаде оставка. В момента страната се управлява от техническо правителство (нещо като нашите служебни), начело с бившия председател на парламента Талат Джафери, което трябва да подготви изборите. Това се случи според т.нар. договор от Пържино и споразумението за коалиционно управление между Социалдемократическия съюз на Македония и Демократичния съюз за интеграция.
Ковачевски
подкрепяше вписването на българите в конституцията
и многократно е подчертавал, че България не застрашава македонската идентичност.
„Добавят се части от народи, но недвусмислено се изтъква първичната конституционност на македонския народ, както и обективната уникалност и уникалността на македонския народ спрямо другите народи, а в този контекст и от българския народ. Разумно ли е да се мисли, че добавянето на други нации застрашава македонския народ? Промените в конституцията не застрашават македонската идентичност“, заяви Ковачевски пред парламента миналия август.
Предложените промени в конституцията се отнасят само до добавяне на части от народи в преамбюла и в членове 49 и 78, когато се изброяват отделните етноси, живеещи в Република Северна Македония.
Ремонтът на основния македонски закон става в три фази, като две от тях изискват мнозинство от 80 депутати от 120-те членове на парламента. Опозицията
отказа да подкрепя промени под български диктат,
с което, разбира се, навреди най-вече на собствената си родина. Колкото по-дълго отлага условието, поставено от Европейската комисия за промените в конституцията, толкова повече Скопие забавя европейското си бъдеще с всички ползи, които то носи.
Надеждата е, македонците да осъзнаят до май, че
този вот е ключов за европейската интеграция на страната
и нямат интерес от протакане, както и от дезинформацията, че България ще накърни идентичността им. Предизборната кампания за парламентарните избори в страната започва официално на 18 април. След като стане ясен съставът на бъдещия парламент, въпросът за българите ще влезе много бързо в дневния ред, но все още няма яснота как ще бъде формирано необходимото мнозинство, за да бъде решен.
Миналата година македонският външен министър Буяр Османи заяви пред външната комисия на Европарламента, че
етническите българи в Северна Македония са 3500 души,
което бе оспорено от български евродепутати, които повдигнаха въпроса за малтретирането на наши сънародници в бившата югославска република.
Евродепутатът Андрей Ковачев обяви, че въз основа на българския си етнически произход, над 120 000 македонски граждани имат българско гражданство и български документи за самоличност.
Ако допуснем, че не Ковачев, а Османи е прав, и в съседната страна има само 3500 етнически българи, да се чуди човек какъв й е проблемът на ВМРО – ДПМНЕ и защо толкова тази партия се притеснява от населението на едно средно голямо село.
