България се изкачи с 12 позиции и стигна до 59-о място в годишната класация за свободата на медиите на „Репортери без граници“ (RSF) за 2024 година, публикувана по повод 3 май – Световния ден на свободата на печата. Това съобщиха от Асоциацията на европейските журналисти.
Страната ни значително подобрява позицията в глобалния рейтинг, който включва 180 държави. Тя обаче остава на дъното в рамките на Европейския съюз, където се е изкачила едва с едно място до 23-то, а след нея се нареждат единствено Унгария, Кипър, Малта и Гърция.
Международната организация обяснява подобрението на медийната среда у нас най-вече с факта, че през 2023 година България е била под управлението на правителството на Николай Денков, което според оценката на организацията е демонстрирало желание да осъществява реформи в областта на свободата на пресата. „Репортери без граници“ посочва още, че българските институции са реагирали бързо на полицейското насилие над журналисти.
Същевременно обаче от организацията за защита на журналистите критикуват управляващите, че не са успели да въведат системни мерки, за да разрешат „ендемичните проблеми“ на България, включително този с нарастващия брой на „делата шамари“ (SLAPP). Независимо от напредъка, „Репортери без граници“ отбелязва, че индикаторите на България в областта на политиката, икономиката и сигурността остават сравнително ниски.
Глобалната оценка на RSF за свободата на печата през 2024 година констатира влошаване на заплахите и натиска, идващ от политически лица на световно ниво. От всички пет индикатора, формиращи класацията – икономически, политически, правен, социален контекст и сигурност, през тази година политическият се срива най-много, средно със 7,6 точки на глобално равнище. Анализаторите предупреждават за свиване на подкрепата и уважението към медийната независимост и увеличение на натиска от страна на държавни и други политически играчи.
„Тъй като през 2024 година повече от половината от населението на света ще отиде до урните, RSF предупреждава за тревожна тенденция, разкрита в Световния индекс за свободата на печата за 2024 година – спад в политическия показател. Държавите и другите политически фактори играят все по-малка роля в защитата на свободата на медиите. Това понякога върви ръка за ръка с по-враждебни действия, които подкопават ролята на журналистите или дори превръщат медиите в инструмент за кампании за тормоз или дезинформация”, коментира Ан Боканде, редакционен директор на „Репортери без граници“.
От организацията обръщат специално внимание на липсата на политическа воля от страна на част от международната общност да приложи принципите за защита на журналистите, по-специално Резолюция 2222 на Съвета за сигурност на ООН. Войната в Газа е белязана от рекордния брой нарушения срещу журналисти и медии. Над 100 палестински журналисти са били убити от израелската армия, като поне 22-ма от тях са изгубили живота си, докато изпълняват професионалните си задължения.
Окупирана и под постоянен обстрел, Палестина заема 157-о място от общо 180 държави и територии, наблюдавани през 2024 година, като в категорията сигурност се намира сред последните 10 държави.
От държавите в нашия регион спад със седем места се наблюдава Сърбия, стигайки до 98-о място. Според “Репортери без граници” проправителствените медии в Белград разпространяват пропагандата на Кремъл, а властите заплашват руски журналисти в изгнание. Самата Русия е на 162-ро място от 180 държави. Организацията за трета година посочва, че войната, която наскоро преизбраният за пореден мандат руски президент Владимир Путин води срещу Украйна, сериозно се отразява на сигурността на медиите и журналистите в тази страна, заемаща 61-во място в класацията.
Дори триото начело на световния индекс за свобода на печата допринася за спада в общия политически показател. Въпреки че запазва първата си позиция, Норвегия е сред страните, които са претърпели спад по отношение на политическия контекст. Ирландия отстъпва позицията си на лидер в Европейския съюз на Дания, която е следвана от Швеция.
Виетнам, Китай и Северна Корея – трите азиатски държави в дъното на миналогодишния индекс, отстъпват позициите си на три държави, чиито политически резултати са се сринали – Афганистан, Сирия и Еритрея.
В заключение от RSF заявяват, че се очаква много силен натиск във всички региони на света, където през тази година ще се състоят избори. Организацията дава пример със Словакия, където в навечерието на изборите тази пролет бе разпространен, генериран с изкуствен интелект, аудиозапис с гласа на журналистката Моника Тодова, чиято цел бе да повлияе на изборните резултати. Според „Репортери без граници“ при липсата на регулации за използването на генеративен изкуствен интелект могат да се очакват и други подобни случаи на предизборна дезинформация посредством манипулирани записи.
На 21 май ще се състои и международната конференция „Нови хоризонти в журналистиката: Избори и демокрация“, организирана от World Press Institute, в партньорство с АЕЖ и фондация „Америка за България“.
По повод Световния ден на свободата на печата АЕЖ – България покани всички български журналисти и медийни експерти да участват в седмото национално проучване за свободата на изразяване в страната. Асоциацията прави изследването на всеки две години от 2011 година насам.
