Икономическият растеж и износът на Южна Африка могат да бъдат застрашени сериозно при масово въвеждане на данъци за въглеродни емисии на експорта й, предупреждава в нов доклад Южноафриканската Резервна банка. Централните банкери пресмятат, че подобна мярка може да намали износа с 10% и да отнеме над 9% от БВП през 2050-а в най-песимистичния сценарий, при който тези налози се въведат за целия експорт на страната от всичките й търговски партньори. Въздействието обаче може да е и далеч по-слабо, посочват експертите в обобщение на няколко изследвания на влиянието на новия Механизъм за въглеродна корекция на границите (CBAM) на Европейския съюз, въведен на 1 октомври 2023 година.
Въпреки всичко, рисковете трябва да подкрепят усилията за преход към по-зелена икономика, отбелязва Резервната банка на Южна Африка и обръща внимание, че страната има едва 1% принос за глобалните парникови емисии, въпреки че икономиката й е с най-висок въглероден интензитет сред държавите от Г-20. Тя генерира около 80% от електроенергията си от въглища.
„Натискът (на пограничния данък) може да бъде компенсиран, ако Южна Африка редуцира по-бързо отделяния от промишлеността въглероден двуокис и повиши собствените си местни въглеродни данъци“, отбелязват южноафриканските централни банкери в поседния си икономически бюлетин. И допълват, че „ефективното използване на тези допълнителни данъчни приходи може да ускори зеления преход и да превърне страната в зелен производител“.
Механизмът за въглеродна корекция на границите на ЕС е предназначен да защити конкурентните позиции на общността и да въведе справедлива цена на емисиите, отделяни при производството на стоките, които внася. Данъчните вноски влизат в сила през 2026-а.
В момента CBAM ще засегне основно сектора на природните ресурси на Южна Африка, включително и минния добив, и Резервната банка установява, че ако това положение се запази, износът на страната за ЕС ще падне само с 4% през 2030-а и ще отнеме едва 0.02% от БВП. Ако обаче този механизъм се прилага за целия южноафрикански експорт и бъде възприет и от други държави, каквито намерения имат Съединените щати, Канада и Япония, то въздействието ще е жестоко.
„Общият обем на износа ще падне с 10.1% през 2050-а, а БВП – с 9.3 процента“, пресмятат банкерите. И допълват, че очакват сериозен натиск и върху заетостта и загуба на 350 хил. работни места до 2050-а, ако повече страни въведат CBAM. „Този брой ще скочи до 2.6 млн., ако целият експорт попадне под изискванията на механизма“ и дори страната да успее да договори изключения, могат да възникнат рискове, произтичащи от промяна на потребитеските нагласи или от евентуално решение на други търговски партньори да въведат по-бързо погранични въглеродни данъци, заключава Южноафриканската Резервна банка.
