Доверието на европейските бизнес лидери – главните изпълнителни директори и управителите на най-големите европейски компании – в икономическата перспектива е нараснало до най-високото равнище от май 2022-а. Те обаче са значително по-големи оптимисти за дейността на фирмите си извън Европа отколкото в нейните рамки. Това са констатациите в 14-о издание на изследването на Европейската кръгла маса на индустриалците (ERT) на нагласите на корпоративните лидери на някои от най-известните европейски промишлени и технологични компании с международна дейност, публикувано на 29 май. Оценено е мнението на участниците по ключови въпроси, между които икономическата перспектива, начините за възстановяване на конкурентните позиции на Стария континент и отношенията с Китай.
Общият индекс на доверие, който се публикува два пъти годишно и се оценява в диапазона от 0 до 100, се е повишил от сравнително песимистичните 42 точки преди шест месеца, на умерено оптимистичните 58 през първото полугодие на 2024-а. Ръстът се дължи основно на по-позитивните нагласи към краткосрочните икономически условия. Корпоративните лидери обаче са по-уверени за инвестициите и заетостта на компаниите си извън Европа, докато в рамките на Стария континент те не са чак толкова безоблачни и като място за осъществяване на бизнес оценките му вървят надолу. Което трябва да обърне внимание на новите европейски лидери да променят приоритетите си и да поставят на първо място конкурентоспособността в работната си програма до 2030-а.
Отношенията Китай-Европа
Проблемът с влошаващите се европейски конкурентни позиции е оценено и през призмата на променящата се динамика на връзките с Китай чрез поредица от специфични въпроси за качеството и точките на напрежение.
Мнозинството бизнес лидери от Стария континент – 54%, смятат, че отношенията с азиатския колос ще се влошат през следващите три години и само 7% съзират подобрение, докато останалите 39% не очакват промяна. Паралелно, базирани в Китай главни изпълнителни дирактори на западни мултинационални корпорации са били анкетирани в същия период като европейските си колеги. Заключението – те гледат по-ведро на бъдещите контакти между Европейския съюз и Пекин: 35% предвиждат влошаване на отношенията, 19% – подобряване и 45% – запазване на сегашното положение.
Корпоративните лидери смятат, че връзките на Съединените щати с азиатския дракон ще повлияят решително върху отношенията му с ЕС, като 54% от европейските представители ги поставят сред първите пет основни точки на търкания. Почти същият дял от базираните в Китай бизнес мениджъри – 52%, са съгласни с тази оценка. Китайският индустриален свръхкапацитет е посочен като най-острият източник на противоречия от 54% от европейските фирмени метиджъри и от шокиращите 77% от базираните им на китайска земя колеги.
От европейска гледна точка, другите фактори за напрежение са дистанцирането на Стария континент от Китай, доминиращата позиция на китайците в областта на суровините и търговията и мястото на глобалния терен на ключовите им участници в зеления преход.
От китайска земя, отношенията между Пекин и Москва оглавяват списъка от причините за напрежение между двата региона за 80% от главните изпълнителни директори.
Подобряването на регулаторния режим на ЕС е най-мощният лост за възстановяване на конкурентните позиции на Стария континент.
На въпроса кои са стратегиите с очакван най-голям ефект за увеличаване на конкурентоспособността, с които разполагат европейските лидери, впечатляващите 91% от корпоративните мениджъри са изтъкнали необходимостта от подобряване и опростяване на регулаторната среда на ЕС, за да стане тя по-ефективно. Този резултат следва почти единодушното мнение в изследването от есента на 2023-а, че сложният и несъгласуван регулаторен режим е най-големият рисков фактор за европейските конкурентни позиции.
Почти три четвърти (73%) от участниците в проучването на ERT оценяват действията за засилване на интеграцията на Единния пазар като значителен положителен факткор за европейската конкурентоспособност. Следва насърчаването на иновациите и на технологиите – лидерството в тези области са посочили 71% от мениджърите. На четвърто и пето място се подреждат създаването на възможности за ускоряване на напредъка за постигане на климатичните цели (63%) и на дигиталния преход, на който държат 56% от фирмените шефове
Европейските лидери на полагат достатъчно усилия за гарантиране на отбранителните способности.
Анкетираните европейски главни изпълнителни директори в голямото си мнозинство смятат, че европейските управляващи не се справят на ниво със самоотбранителния потенциал. Само 4% посочват, че са „уверени“ в способността на ЕС да гарантира сигурността си, докато 79% посочват че или „не са убедени“ или „изобщо не са сигурни“. Други 16% имат „неутрална“ позиция по върпоса, а 4% твърдят, че „не могат да преценят“.
Проучването е проведено между 3 и 25 април сред 57 члена на ERT, като отговори са дали 98% от тях.
