Близо 20 дни след старта на летния туристически сезон, нашенските управници се сетиха, че дупките в нормативите, които сътворяват стават все по–големи. Новата наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване за летния сезон, която беше гласувана от предишното правителство на 3 април и влезе в сила шест дни по-късно – на 9 април, създаде толкова сериозен правен казус, че изправи на нокти и професионалисти, и „дребни“ началници.
Стъпилата накриво държавна администрация беше принудена да издаде ново постановление на Министерския съвет за допълнение на съществуващото Постановление № 82 , с което беше преодоляна липсата на правна регламентация във връзка с правоотношенията, възникнали преди приемането на новата Наредба и които се отнасят за съгласуването и изпълнението на програми за Летен туристически сезон’ 2024.
С прясно ремонтираната наредба се преодолява и съществуващата празнота по отношение на реда за упражняване на контрол върху одобрените към 31 март 2024 г. програми, изготвени само дни преди влизането в сила на новата наредба.
Както самият министър на туризма – Евтим Милошев призна преди време, проблемът с липсата на спасители и на медицински екипи по Черноморието ни е сериозен. И обяви, че
през този летен сезон стопаните на плажовете ще работят по старата наредба.
Тук е моментът да припомням, че туристическият началник проведе редица срещи с концесионери и наематели на плажове и с представители на туристическия бизнес и пред тях той се ангажира да съдейства за намирането на решение на възникналия проблем с невъзможността да бъде осигурено водното спасяване по Българското Черноморие.
Инак очакванията на туристическия бранш за този сезон са той да бъде устойчив и добър. Министър Милошев, който не спира да обикаля курортите по Черноморието, да се среща с работещите в бранша и да търси решения на заварени и актуални проблеми, е наясно, че
летният сезон представлява 70% от туристическия бизнес в България.
И тъкмо поради тази причина се опитва да изправи всяка управленска кривица, която подлежи на изправяне.
По предварителни прогнози, очакваният ръст това лято може да стигне 10-15 процента. Нека не забравяме, че този приоритетен отрасъл в българската икономика формира около 6-7% от брутния вътрешен продукт на страната, въпреки че България все още е доста далеч от реалния си туристически потенциал. И това никак не е случайно, защото от две-три десетилетия законите, наредбите и правилниците се пишат от хора, които нямат и никога не са имали нещо общо с реалния туристически бизнес. Пресен пример –
„иновативните“ предложения като отменената наредба…
Другият горещ проблем, пред който се изправят и работещите по брега на морето, е хроничната липса на кадри. В битката за преодоляването му, туристическият сектор вижда като спасителен пояс вноса на по-евтина работна ръка от трети страни. От друга страна, досегашните решения с работниците от Турция, Молдова и Украйна също трудно сработват, защото… България не е толкова скъп пазар.
Според министър Милошев, сега основният поток на работници се очаква вече от Бангладеш, Индия и Пакистан. Според хотелиерите обаче вероятността да останат съвсем без кадри става все по-сериозна, защото издаването на визи за работници от трети страни продължава да е от мудно по-мудно. Причината, според заместник-председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Веселин Налбантов е очевидна:
държавата все още неглижира туризма като отрасъл.
Той изразява възмущението си, че консулски отдели в Делхи са се оплакали, че дори нямат компютър. Куца и административния капацитет в Министерството на външните работи. Нещо повече, той предлага помощ на Външното министерство с кадри, като изпратият хора от бранша, но явно тази „оферта“ не се харесва на някого.
Налбантов алармира, за липсата на работници у нас като посочва, че през 1990 г. 12 000-13 000 души са обслужвали КК „Слънчев бряг“, а сега, когато той се е разширил над 200 пъти, се налага
да бъде обслужван от… 200 000 работници!
Той настоява Министерството на туризма да изготви адекватна стратегия за устойчивост, която – дори когато се появява на хартия – на практика не сработва, защото министрите се сменят час по час.
Налбантов е категоричен, че не може повече да се работи на парче и туризмът трябва да бъде приоритетен отрасъл, но не само да думи.
В същото време, от туристическото ведомство обявиха, че за изплащането на хотелиерите, които предоставят временна закрила на украински бежанци,
са одобрени нови 9.3 млн. лева.
В този списък (No 22) са включени дължими суми за месеците ноември и декември 2023 г. и за януари и февруари 2024 година. С предишното такова решение, на 1 март на хотелиерите бяха изплатени 6.154 млн. лева.
