- Малко по-висок ръст от този през четвъртото тримесечие на миналата година
- Средната работна заплата отново расте много по-бързо от инфлацията
- Инфлацията пак надолу. Цените на образованието, здравеопазването, ресторантите и хотелите растат най-бързо
Анализирайки последните данни на НСИ, ОББ коментира ключови тенденции в икономиката на страната. Анализаторите на банката отчитат, че през първото тримесечие на 2024 г. българската икономика нарасна реално с 1.8% спрямо същия период на 2023 г., според изгладените предварителни данни на НСИ.
„Икономическата активност през тримесечието се движеше от крайното потребление, което се увеличи солидно с реално 3.4% при доминиращ относителен дял от 85.7% в структурата на БВП. На този фон инвестициите нараснаха значително по-бързо със 7.9% и въз основа на своя далеч по-малък дял от 18.5% в БВП също повлияха за реалния ръст на икономиката. Обратно, нетният експорт остана отрицателен и задържа годишния реален прираст на БВП, въпреки че износът със спад от -2.1% отново се свиваше далеч по-бавно от вноса, който намаля с -3.7% в сравнение с първото тримесечие на миналата година“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.
„Перспективите пред икономиката на еврозоната леко се подобряват, тъй като тя реализира малко по-добър резултат от очаквания за първото тримесечие. Това доведе до лека ревизия на нашите очаквания за ръста на еврозоната за тази година: от 0.5% на 0.7%. От сегашна перспектива не смятаме, че това ще повлияе осезаемо върху българската икономика през годината и не променяме прогнозата си за ръст, която е 2.3% за 2024 г.“, прогнозира Калчев.
На фона на устойчива безработица от 4.4% за януари, февруари и март и спадаща инфлация, средната месечна работна заплата отново ускорено се устреми нагоре, достигайки ръст от 17.8% през март (спрямо март м.г.).
„Очакваната нормализация в ръста на заплатите, за която сигнализираха данните за декември (+11.8%), не се състоя през първото тримесечие на тази година. Главните фактори, движещи заплатите нагоре са твърде затегнатият трудов пазар, характеризиращ се със слабо предлагане, държавната политика в ситуация на политическа нестабилност и партийно противопоставяне, процесът за догонване в рамките на ЕС и психологическата динамика, която все още не отчита спадащата инфлация.“ изясни Калчев.
Ръстът на цените продължи да се забавя и през април. Така хармонизираната инфлация намаля до 2.5% (спрямо април м.г.). Базисната инфлация (без храни и горива) се доближи до нея, като достигна 2.6%. Потребителската инфлация по националната методология беше дори малко по-ниска – 2.4%.
