Само 40% от участниците в проучване на агенция „Блумбърг“ са псочили председатеката на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард сред челните двама членове на шестчленния изпълнителен борд, които формират мненията им. Най-големи са предпочитанията към германката Изабел Шнабел, която отговаря за пазарите, следвана от главния икономист на институцията Филип Лейн.
Сред шефовете на 20-е национални централни банки в системата на ЕЦБ над 80% от експертите отделят най-много време на управителя на „Банк дьо Франс“ Франсоа Вилроа дьо Гало, а 60% – на нидерландския му колега Клаас Кнот, смятан от някои за вероятен наследник на Лагард. Германецът Йоахим Нагел е трети с 50% подкрепа.
Целта на изследването е да се установи кой е най-близо до пулса на времето когато 26-е члена на управителния съвет на ЕЦБ споделят мненията си по отношение на паричната политика, особено в момента когато институцията започва да понижава лихвените проценти и не дава почти никакви насоки какви ще са следващите й стъпки.
Резултатите от анкетата пказват, че Лагард – бивш финансов мнистър на Франция и бивш управляващ директор на Международния фонд, кацнала в ЕЦБ без опит в сферата на централното банково дело – дефинира ролята си по-различно от предшествениците си. Тя по-скоро служи като посредник за постигането на консенсус, докато Жан-Клод Трише държеше да е говорител на управителния съвет, а Марио Драги често определяше еднолично промените на банковата политика.
По оценка на експерти, изказванията на Лагард са много важни, но те не маркират обрати или промени, докато Шнабел и Лейн са поели ролята да посочват силни аналитични аргументи за посоката на паричната политика.
Подходът на Лагард бе потвърден след лихвената редукция през юни когато тя отказа да се ангажира с графика на бъдещите стъпки и шеговито изрази увереност, че репортерите ще поискат мнението на някои от отличните й колеги.
Оттогава насам белгиецът Пиер Вунш, ирландецът Гейбриъл Маклуф и словакът Петер Кажимир казаха, че ЕЦБ верятно ще понижи кредитните разходи още един път през тази година, а следващите й стъпки ще зависят от връщането на инфлацията до целевите 2% годишно. Гръкът Янис Стурнарас пък иска още две лихвени редукции до края на 2024-а, а португалецът Марио Сентено – „няколко“.
Кнот и Нагел пък не са чак толкова прецизни. Кнот предполага едно или две лихвени понижения, Нагел подчертава, че ЕЦБ не е на автопилот след първоначалната редукция. Французинът дь Гало пък много внимателно премисля позицията си откакто става член на банковия управителен съвет през 2015-а когато паричните стратези влизат в остри сблъсъци, най-често заради отрицателните лихви и покупките на облигации. Напоследък обаче той изненада някои наблюдатели на банката ан блока на еврото: преди юнскто съвещание тй твърдше, че второ намаление на лихвените проценти през юли не трябва да се изключва – нещо, което икономистите и пазарните играчи вече не очакват.
Членовете на изпълнителния борд на ЕЦБ не споделят толкова открито собствените си мнения за лихвената политика. Нито Лейн, нито Шнабел предлагат специфини лихвени стойности до края на годината, но бележките им се изучават внимателно.
Лейн по правило акцентира на здравословното състояние на икономиката на еврозоната по време на публичните си изяви и често използа научни термини, които правят аргументите му трудно разбираеми. Той беше критикуван масово за банковите прогнози, за които отговаря, подценили мащаба на инфлационния скок. По онова време Лейн твърдеше неотклонно, че шокът е преходен.
Шнабел пък в повечето случаи коментира бъдещите предизвикателства. Тя първа обсъди обстойно как ЕЦБ може да използва баланса си и да контролира лихвените проценти в новата нормална световна обстановка или как промяната на климата и злният преход ще повлияят на инфлацията. Тя баче също сбърка при прочита на иономическите показатели и държеше на още една лихвено увеличение до края на декември 2023-а, докато някои от колегите й смятаха, че институцията е отишла твърде далеч и анализатори и пазари се подготвяха за първата лихвена редукция.
Анктата на агенция „Блумбърг“ е осъществена в периода 5-10 юли и в нея са участвали 25 икономисти. От тях е било поискано да посочат предпочитаните двама членове на изпълнителния борд на ЕЦБ и първите трима председатели на националните банки в системата на ЕЦБ.
