Бордът за финансова стабилност (FSB) призовава регулаторите да продължат да ограничават уязвимите места извън формалната банкова система в бързо разрастващите се и в повечето случаи обременените със сериозни дългове области като фирмите за частен капитал и хеджинговите фондове. Председателят на световния надзорник за финансова стабилност Клаас Кнот е предупредил в писмо, изпратено на 22 юли до водещите глобални финансови министри и управители на централни банки от Г-20, че геополитическото напрежение, растящите дългови равнища и високите цени на активите качват риска от потенциална финансова криза.
Кнот, който е и председател на Нидерландската централна банка, посочва, че регулаторите все още не са направили достатъчно за справяне с опасностите, създавани от обхватното прехвърляне на финансова дейност извън стриктно контролираната банкова система към сферата на небанковите финансови посредници. Този разрастващ се сектор на „сенчестите банки“ включва парични фондове, мениджъри на активи, пенсионни дружества, застрахователи, хеджингови фондове, фирми за частен капитал, кредитни дружества и инвестиционни тръстове за недвижими имоти. Той е натрупал активи в размер на 218 трлн. щ. долара – почти половината от общото количество глобални финансови средства.
Кнот отбелязва в писмото си до официалните представители на Г-20 преди срещата им в Рио де Жанейро на 25 и 26 юли, че „съществуващите ключови уязвими места на финансовата система не са премахнати, така че трябва да продължат усилията за постигане на стабилност“.
FSB се е съсредоточил върху рисковете, произтичащи от небанковите финансови услуги откакто надпреварата за кеш на силно задлъжнелилет хеджингови фондове през март 2020-а доведе до масови продажби на пазарите на облигации.
Тези тревоги се засилиха след колапса на фамилния офис Archegos Capital Management преди три години, натоварил инвестиционните банки със загуби, оценени на 10 млрд. щ. долара. Както и след кризата на дълговите пазари в Обединеното кралство преди две години заради проблеми, прехвърлени от свързани с финансови производни стратегии в пенсионните фондове.
„Последните инциденти на пазарен стрес и пресушаване на ликвидността показаха, че небанковите финансови посредници могат да създадат или да увеличат системния риск“, коментира Кнот. И допълва, че „много от уязвимите места, допринесли за въпросните инциденти, все още са действащи и оставят глобалната финансова система податлива на бъдещи шокове“. Шефът на FSB признава, че има известен напредък в справянето с тези рискове, но предупреждава, че „скоростта на приложение на договорените политики за небанковите финансови посредници не е еднаква за различните юрисдикции и контролните органи вероятно губят инерция“.
Кнот разкрива, че някои небанкови институции, като хеджинговите фондове, брокерите и дилърите и финансовите компании са „натрупали допълнителни рискови дългове чрез задбалансови позиции, включително валутни суапови сделки и форуърдни контракти, чиито размери са „нараснали значително през последното десетилетие“.
FSB обещава да публикува доклад, в който ще предложи „политически подход на оторизираните органи за справяне със системния риск“ от рисковите задължения на небанковите субекти и предупреждава, че този допълнителен дълг може да „създаде ограничения за финансовата система, да засили стреса и да предизвика системни смущения“.
Тревогите на Кнот повтарят коментарите на члена на надзорния борд на Европейската централна банка Елизабет Маккол, която преди време сподели за „Файненшъл таймс“, че „впечатляващият“ ръст на небанковите субекти е най-голямата заплаха за стабилността на финансовата система на еврозоната.
FSB няма правно обвързващи правомощия, но обединява водещите световни централни банкери, финансови министри и контролни органи да договорят обща глобална рамка за финансово регулиране. Вече има споразумение за инвестиционните фондове да държат повече ликвидни активи и да провеждат стрес тестове за по-успешно преодоляване на пазарни шокове. Освен това FSB призовава за затягане на правилата за обратно изкупуване на паричните фондове, включително за наказване на инвеститорите, които изтеглят парите си при кризи.
Политиките за справяне с нестабилността във фондовете на паричните пазари се въведени или променяни в няколко държави, между които са Съединените щати, Швейцария, Южна Корея, Япония, Индия и Индонезия, информира FSB. Други обаче, като Обединеното кралство, Европейският съюз и Южна Африка, все още са в процес на разработване или на финализиране на реформите. Предвид уязвимостта, отчетена в отделни юрисдикции, FSB иска по-сериозен напредък в прилагането на договорените политики за паричните пазари, насочени към „ограничаване на нуждата от извънредни интервенции на централните банки в стресови моменти“.
