Петролните котировки се изкачиха над максималните равнища от миналата седмица заради нарастващите опасения от задълбочаване на конфликта в Близкия изток. Пазарните оценки на фючърсните контракти на базовия сорт „Брент“ за доставка през декември скочиха за кратко до 79.94 щ. долара за барел след изстреляните от Хамас ракети срещу Израел. А в 16.14 ч българско време на 7 октомври черното злато се предлагаше срещу 79.09 долара за барел. Американският лек суров петрол за доставка през декември пък надхвърли 75 долара за барел и в 16.25 ч българско време на 7 октомври се котираше за 75.54 долара за барел.
Цената на черното злато, която падна рязко от началото на април, се е повишила с над 8% през миналата седмица – най-сериозният седмичен ръст от януари 2023-а, под въздействието на иранския ракетен обстрел срещу Израел. Търговците се опасяват от потенциална ответна израелска атака срещу енергийната инфраструктура на региона, която би орязала петролните доставки, или от нарушаване на трафика през Ормузкия проток.
Налице са признаци, че хеджинговите фондове, мнозинството от които залагаха на задълбочаване на започналото през тази пролет поевтиняване на черното злато, са започнали за коригират позициите си. Те са орязали огромното количество залози срещу „Брент“ и са увеличили позициите си в полза на световния базов петролен сорт през седмицата, приключила на 1 октомври в началните фази на петролния възход, по данни на борсата ICE.
Управляваните от компютри сделки на фондовете, които се придържат към пазарните тенденции, обаче все още са залагали срещу черното злато на 3 октомври, показва портфейлен модел на „Сосиете женерал“.
На 7 октомври Израел отбелязва първата годишнина от смъртоносното нападение на Хамас през 2023-а. Церемониите в южната част на еврейската държава обаче бяха прекъснати от изстреляни ракети от газа. Ракетна атака е задействала и сирените в Тел Авив. Това се случва успоредно с новата офанзива на израелските сили в северна Газа и след проникването на сухопътни сили в Ливан, където Израел се сражава срещу подкрепяната от Иран групировка Хизбула.
Президентът на Съединените щати Джо Байдън заяви на 3 октомври, че не одобрява евентуален израелски удар срещу ядрени инсталации на Техеран в отговор на мащабния ирански ракетен обстрел през миналата седмица и ден по-късно предложи алтернативна опция – поразяване на иранските петролни находища.
Ислямската република изнася по 1.7 млн. барела черно злато на ден, основно от терминал на остров Харг – на около 25 км от южното иранско крайбрежие. Иранският петролен добив пък се е върнал на почти пълна мощност от около 3.2 млн. барела дневно и може да е уязвим на ескалиране на напрежението.
„Голдмън Сакс груп“ прогнозира, че шестмесечен пробив в иранското петролно производство, изразяващ се в орязване на 1 млн. барела дневно, може да тласне цените на сорт „Брент“ до 85 щ. долара за барел в средата на идната година, ако ОПЕК компенсира недостига, и до 90 долара за барел, ако картелът не се намеси.
Въпреки че основното внимание на търговците на черно злато е насочено към Близкия изток, анализаторите обръщат внимание и на други фактори.
На първо място остават въпросите за перспективата на потреблението, особено от най-големия световен вносител Китай. Както и обилното предлагане, което продължава да затлачва пазара.
Главната китайска агенция за икономическо планиране – Националната комисия за развитие и реформи (NDFC), ще даде брифинг на 8 октомври по обсъждания пакет от политики, чиято цел е да се насърчи икономическия растеж. Икономисти и търговци следят изкъсо допълнителните мерки на политиците след като китиайското правителство обяви пакет от стимули малко преди официалния едноседмичен празник в Китай, включващ лихвени редукции, по-голяма ликвидност за подем на банковото кредитиране и 340 млрд. щ. долара в подкрепа на фондовия пазар.
Глобалните играчи преоценяват и перспективата за бъдещите лихвени понижения на Федералния резерв след изненадващо силния доклад за трудовия пазар в Съединените щати, публикуван на 4 октомври. Според него, през септември наетите на трудов договор без селското стопанство, са се увеличили с 254 хил., безработицата е паднала до 4.1% от 4.2% през август, средната почасова надница се е увеличила с 0.4% месечно и с 4% на годишна база, а продължителността на средната работна седмица се е скъсила от 34.4 на 34.3 часа. Което в никакъв случай не предполага нова лихвена редукция с 50 базови пункта през тази година заради опасения от ново настъпление на инфлацията.
