Националната здравноосигурителна каса плаща около 30 млн. лева повече годишно за реимбурсиране на лекарства. Проектът за бюджета за следващата година ще е с милиард лева повече от 2024 година. Има голямо увеличаване на обема от медицински дейности в болниците, заради което от НЗОК ще направят проверки на отчетените дейности. Това обяви в интервю пред БНР управителят на Здравната каса Станимир Михайлов.
За мръсния въздух в големите градове той каза, че България е на първо място от сърдечно-съдови заболявания и най-много пациенти умират от това.
„През март тази година беше взето март решение да се увеличи реимбурсирането на процента от НЗОК на лекарства от група Б. Общият ред представлява 330 млн. лева годишно, които Касата заплаща. В това число за бюджета на Касата ще е 32 млн. лева приблизително, около 50 млн. лева допълнително заедно с такса „рецепта“, обясни Михайлов.
След решение на съда той бе върнат като управител на НЗОК и подчерта, че е имало политическа намеса: „Аз много искам НЗОК да не бъде предмет на политически и предизборни дискусии, а за съжаление, не е така. Очевидно е, че има такъв елемент, но в крайна сметка имаме решение и на Конституционния съд, което ме възстанови“, отбеляза той.
Сега той бързо навлиза в работата на НЗОК, защото имало доста проблеми за решаване – дефицит, след като съдът отмени правото на Касата да отказва да заплащат на болниците надлимитна дейност.
„Ще трябва да реагирам ад хок. Бюджетът за 2024 година има две предизвикателства – по-малкото е допълнителните средства да покрият реимбурсацията, непредвидена първоначално в изготвяне на бюджета, а в последствие е прието с единодушие. Другото е отчетените допълнителни разходи за извършена и отчетена медицинска помощ. След решението на Конституционния съд направихме анализ и отчетената, болнична помощ средно е скочила с 6%. Ние нямаме еднозначен отговор на какво се дължи увеличената медицинска помощ, която се отчита. Трябва да изясним причините, а те могат да бъдат чисто медицински и евентуално някъде фалшиви хоспитализации. Имаме сигнали, но ние трябва да проверим фактите. Това което се очаква е да се правят разчети и анализи на отчетена дейност, и се правят прогнози за допълнителните разходи до края на годината“, коментира управителят на НЗОК.
И посочи, че за разходите на болнична помощ цялата сума за годината трябва да бъде 3,8 млрд. лева, а заложеното е 3,5 млрд. лева: „Появява се разлика от 300 млн. лева и срещу тях стои остатъкът от резерва на Касата и извънредни приходи, които трябва да постъпят от държавния бюджет и осигуровките. Това е потвърдено и то покрива тези суми. По прогнозни данни не е подсигурена тази допълнителна дейност, наричана дейности с отрицателен знак.“
Михайлов е категоричен, че тази дейност на болниците ще се провери, защото е отчетена в Касата, но по механизма се определя с отрицателен знак. „Ние трябва да сме убедени, че е реализирано и отчетено правилно“, допълни той и съобщи, че има два списъка в НЗОК.
Управителят на Касата заяви, че няма да има дефицит, „ще се разплати това, с което разполага Касата по бюджет и ще осигури разплащането на всякаква видове медицинска и здравна дейност и лекарства“. „За момента се очертава недостиг, но е динамично положение, надяваме се да има корекции в прогнозата за допълнителните приходи, търсим възможности от потенциални икономии, така че нещата са в динамика“, обясни той.
Според него са необходими нови критерии за отваряне на болници, защото въпросът не е еднозначен, особено на места, където няма болница. Но в момента от около 52 000 легла при 6 млн. население, едва половината от леглата са запълват.
В момента НЗОК работи по приключване финансово на годината и проекта на бюджет за 2025 година, който трябва да бъде готов до 28 октомври, съгласуван с Министерството на здравеопазването, одобрен от Народното събрание и внесен в Министерския съвет. А следващата седмица управителят на Касата ще се срещне със съсловните организации, които са страни в процеса.
Михайлов потвърди, че макрорамката от Министерство на финансите за НЗОК е за 13% по-висок бюджет през 2025 година, което е милиард лева допълнително за здравеопазване. И коментира профилактичните прегледи, както и че доболничната помощ няма преразход.
