Нещо странно се случва с цените на златото през последната година, отбелязва Мохамед Ел-Ериан – директор на колежа Куинс на университета в Кеймбридж и консултант на германския застраховател „Алианц“ и на инвестиционната фирма Gramercy Something. Ел-Ериан обръща внимание, че отбелязвайки рекорд след рекорд, жълтият метал изглежда се е еманципирал от традиционните си и утвърдени в исторически план фактори на влияние като лихвените проценти, инфлацията и котировките на щатския долар. Нещо повече, последовалеността на възхода му е в контраст с колебанията в развоя на основни геополитически събития.
Характеристиката на златото „за всяко време“ означава нещо извън икономиката, политиката и по-често срещащите се геополитически търкания. То улавя все по-устойчивата тенденция на поведение на Китай и страните с умерено влияние на световната сцена, а и на други. И на този тренд, според Ел-Ериан, Западът трябва да обърне по-голямо влияние.
През последните 12 месеца цената на златна тройунция на международните пазари е скочила от 1947 на 2715 щ. долара – ръст от почти 40 процента. И, което е по-интересно, този победен марш е сравнително линеен, като всяко ценово отстъпление привлича повече купувачи. Това се случва въпреки някои резки обрати в очакваните лихвени политики, широката лента на фруктуации на доходността на базовите щатски книжа, падащата инфлация и валутните колебания.
Някои анализатори може да се изкушат да отхвърлят постиженията на благородния метал като част от по-общия ръст на цените на активите. Например, широкият щатски борсов индекс S&P 500 е повишил с около 35% пазарната си оценка през последните 12 месеца. Пък и тази корелация сама по себе си е необичайна. Други ще припишат златните печалби на риска от военни конфликти, при които много невинни граждани губят живота и препитанието си, а инфраструктурата е подложена на масови разрушения. Ценовото пътуване обаче предполага, че се случват и много други неща.
Постоянните покупки на жълтия метал от централните банки са важен двигател на силата на златото. Подобни сделки изглежда не са свързани единствено с желанието на много от тях да диверсифицират наличните си резерви извън значителната доминация на зелените пари, въпреки американската „икономическа изключителност“. Налице е интерес към изучаване на възможните алтернативи на основаната на щатския долар система за разплащания, която е в основата на интернационалната архитектура за последните почти 80 години.
А на въпроса защо това се случва точно сега, следва дежурният отговор за сериозна загуба на доверие в начина, по който американците управляват световния ред и две конкретни събития.
Говори се как Вашингтон превръща в оръжие митническите ставки и инвестиционните санкции, в комбинация с намалелия интерес към основаната на закона многостранна система на сътрудничество, създадена преди 80 години. Както и за способността на Русия да продължи да търгува и да увеличава БВП, въпреки че банките й не са част от международната разплащателна система SWIFT от 2022-а, което е постигнато чрез създаването на тромави алтернативни системи за търговия и плащания с участието на други държави. Въпреки че са неефективни и скъпи, те позволяват на Москва да заобикаля долара и да поддържа базов набор от интернационални и финансови отношения.
Налице е и аспект, свързан с конфликта в Близкия изток, където мнозина смятат Съединените щати за непоследователен защитник както на фундаменталните човешки права, така и на приложението на международното право. Това схващане се засилва от начина, по който Белият дом защитава основния си съюзник от отговорност за действията му, широко осъждани от интернационалната общност.
На карта е заложена не само ерозията на доминиращата роля на зелените пари, но и постепенната промяна на начина на действие на глобалната система. Нито една друга парична единица или структура за разплащания не е в състояние, нито има желание да измести щатския долар от ядрото на системата, а и има практически лимит на диверсификацията на резервите. Все по-голям брой отклонения обаче се създават около това ядро и все повече страни се интересуват и се включват към тях.
Онова, което се случва с цената на златото, според Ел-Ериан, не е просто необичайно от гледна точка на традиционото икономическо и финансово влияние. То излиза отвъд стриктните геополитически влияния и стига до по-широк феномен, създаващ светска инерция. И пускайки по-дълбоки корени, рискува да фрагментира на практика глобалната система и да подкопае интернационалното влияние на зелените пари и на щатската финансова система. А това ще окаже влияние върху способността на Вашингтон да информира и да влияе на изхода от събитията и ще подрони националната сигурност на американците.
Именно на това явление западните правителства трябва да обърнат по-голямо влияние. И то докато все още има време за коригиране на курса, въпреки че не чак толкова, колкото мнозина се надяват.
