Ние подкрепяме либерализацията на пазара на ток, но осъзнаваме, че отново не сме готови да я осъществим, тъй като към днешна дата тя крие повече рискове, отколкото ползи.
Това сподели Валери Дреников – заместник-председател на Асоциацията на търговците на енергия в България по време на форума Powers Summit, провеждащ се днес (10 декември) в София Тех парк.
Той поясни, че пазарът на енергетика е много силно регулиран и това пречи на големия кораб на енергетиката да бъде управляван. Той поясни, че въпросният кораб си върви по течението и за него липсва каквото и да било управление – по-конкретно той обърна внимание, че никой не управлява пазарния риск. Предстоящите 10-12 тераватчаса, които ще бъдат пуснати, ще бъдат насочени към краткосрочния сегмент – пазар „Ден напред“, но по думите на Дреников върху него биха влияли всякакви фактори, като се започне от геополитически и се стигне до метеорологични и именно това го прави много рисков, а работещите на него трябва да знаят как да управляват тези рискове. Именно заради това Дреников настоя да се помисли за насърчаване на дългосрочната търговия.
„Пролетта беше топло, цените бяха много ниски – дори в някои от часовете бяха отрицателни. И това изправи на нокти всички производители и участници на пазара, тъй като те се притесниха дали ще си покриват разходите. След това дойде май и беше въведена нова методология за балансиране, която увеличи разходите на производителите за балансиране. И този ръст на разходите за балансиране ще трябва да се прехвърли на крайните потребители. През ноември пък си припомнихме енергийната криза – видяхме екстремни цени. И така за няколко месеца преминахме от едната крайност към другата. Заради това ни трябва дългосрочна търговия„, поясни Дреников.
На второ място той подчерта, че е крайно време България да спре да осъществява социална политика през енергетиката. Настоя и да се сформира работна група, в която да участват всички заинтересовани страни и всички да си кажат мнението. Дреников се съгласи, че трябва да има краткосрочна визия, включваща и дерегулация, и освобождаване на пазара на едро, но в същото време поясни, че трябва да има и дългосрочната визия, при която крайният клиент да е независим от енергийната система, каквато е практиката в западните държави.
Никола Газдов – председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия посочи, че има усещането, че се вози на влакче на ужасите – по време на COVID-19 цените на тока били ниски, но след войната в Украйна и ограничаването на газовите доставки те се изстреляли в Космоса.
По този повод Газдов призна, че от Асоциацията очакват да започне либерализцията, за да могат да се получат и парите по второто плащане от Националния план за възстановяване и устойчивост.
Освен това отбеляза, че с отключването на очакваните стимули ще настояват и да навлязат нови технологии за съхраняване на енергия.
Иван Цанков – съпредседател на Националната енергийна камара – посвети първата част на изказването си на волатилността – изменението на цената на тока, за която всички говорят. Първо цените били отрицателни, а сега са средно над 100 евро/мВтч. По думите на Цанков това е обяснимо, когато се заменят мощности, които човек може да управлява, с такива, които не може. Той призна, че това е проблем не само за българската енергийна система, а и за повечето страни от Европейския съюз.
Според Цанков онова, от което България има огромна нужда, за да разреши проблема с волатилността, са достатъчно количество гъвкави мощности – гъвкави, за да може във всеки момент да бъде определена степента, в която те ще работят. На второ място той настоя за транспониране на европейската директива 1711, която ще осигури така наречения механизъм за капацитет, с който да бъдат подпомогнати инвестициите в гъвкави енергийни мощности.
На следващо място Цанков настоя наравно с двете големи програми по НПВУ – едната, от които е само за батерии, а другата и за ВЕИ, и за батерии, да се помисли и за сериозни инвестиции в балансиращи мощности. Не на последно място препоръча да се работи активно с цел провокиране на инвеститорски интерес в дългосрочни системи за съхранение на енергия.
И Меглена Русенова – председателят на Българската фотоволтаична асоциация препоръча новите енергийни мощности да бъдат подкрепени законодателно с цел инвестиции в гъвкави решения за съхранение на енергия. Тя добави и че това трябва да бъде пряко обвързано с гарантиране на доставките за електроенергия, но основното на което акцентира в изказването си бе осигуряване на най-нови – гъвкави и иновативни технологии за съхранение на енергия. По думите й това отговаря на интереса на българската енергетика – ще увеличи сигурността на доставките и ще понижи цената на електроенергия.
На следващо място Русенова подчерта, че българската фотоволтаична асоциация подкрепя и смята за приоритетни проектите за физическа свързаност – коридорите север – юг, предложени преди три години. Тя изрази надежда те да бъдат подкрепени с фондовете на ЕК, така че Югоизточна Европа да бъде свързана както със западна, така и със северна Европа.
