Германия ще редуцира продажбите на дългови инструменти на федералното правителство с 13% през идната година въпреки слабата икономика и натиска да продължи да подкрепя отбраната на Украйна срещу Русия.
С предстоящата смяна на властта, Берлин смята да продаде ценни книжа за общо около 380 млрд. евро през 2025-а, пише в официално съобщение на федералната финансова агенция, публикувано на 17 декември. За сравнение, тазгодишният размер на емисиите е 438.5 млрд. евро, а на тези през 2023-а – рекордните почти 500 млрд. евро.
Агенцията планира да набере общо 240 млрд. евро от капиталовия пазар и 126 млрд. евро от паричния, пише в съобщението. Емисионният дългов план включва и зелени федерални облигации на стойност между 13 и 15 млрд. евро.
Германските държавни дългови книжа поскъпнаха след новината, като доходността на десетгодишните облигации се понижи с три базови пункта – до 2.22 процента.
Емисионният план може да претърпи и промени след провеждането на предсрочните избори в Германия през февруари 2025-а (наложени от гласувания вот на недоверие на управляващата коалиция на канцлера Олаф Шолц) и новата администрация поеме управлението и приеме собствен бюджет 2025-а. В преходния период правителствените разходи ще бъдат ограничени до необходимия по закон обем и вече одобрените проекти.
В момента финансов министър е Йорк Кукис, който пое ведомството след като предшественика му Кристиян Линднер беше уволнен от Шолц заради несъгласието му с бюджета за идната година. Министерството на финансите не очаква редовен бюджет до второто полугодие на 2025-а, защото преговорите за нова управляваща коалиция могат да отнемат месеци.
След като се бореше за растеж с години, БВП на Германия в момента е с 5% по-нисък отколкото би бил, ако беше продължил предпандемичния тренд на растеж. По-голямата част от недостига произтича от структурни проблеми и ще бъде трудно да се възстанови, според анализ на агенция „Блумбърг“.
Безпокойството от намаляващия жизнен стандарт допринася за задълбочаващата се фрагментация на политическата обстановка в най-голямото европейско стопанство. Над една четвърт от гласоподавателите подкрепят маргинални партии, а крайнодясната „Алтернатива за Германия“ е на второ място по подкрепа преди социалдемократите на Шолц, според последните сондажи на обществените нагласи.
Междувременно, песимизмът на германския бизнес е продължил да нараства и през декември, показвайки предизвикателствата за страната, която след предсрочните избори почти сигурно ще има ново управление. Индексът, следящ бизнес климата, който изчислява институт IFO, е слязъл от 85.6 през ноември на 84.4 пункта – най-ниската стойност от май 2020-а, показват публикуваните на 17 декември данни. Анализатори прогнозираха слаб ръст на показателя и нито един не е заложил на понижение.
„Тази слабост на германската икономика става хронична“, посочва в интервю за телевизия „Блумбърг“ директорът на IFO Клеменс Фюст. Той допълва, че „стопанството стагнира доста отдавна“, така че „приоритетът на следващото правителство ще трябва да е икономическият растеж“.
Най-голямата европейска икономика вероятно ще отчете втора поредна година на спад на БВП, а Бундесбанк очаква слабо възстановяване през 2025-а. Дали тази прогноза ще се сбъдне е трудно да се каже заради множеството низходящи рискове – от политическите трусове у дома и във Франция до заплахата от по-високите митнически ставки на бъдещия президент на САЩ Доналд Тръмп.
Надеждите са, че предсрочните избори през февруари ще донесат известно облекчение. Вероятният нов канцлер на Германия Фридрих Мерц призовава за дружелюбна към бизнеса, либерална платформа с по-слабо регулиране и по-ниски данъци. Мерц изразява също и готовност да увеличи публичните инвестиции, за да положи основите на бъдещ възход. Той със сигурност е много наложителен предвид тежкото положение на ключовото за страната производство на автомобили, борещо се с конкуренцията на евтините китайски коли, за енергоемките сектори, гърчещи се под бремето на високите разходи, както и за дребния и среден бизнес – гръбнака на сткопанството, сражаващ се с тежката бюрократична машина.
Изложените на риск десетки хиляди работни места показват необходимостта от решителни промени. Председателят на Бундесбанк Йоахим Нагел предупреди през миналата седмица, че пазарът на труда – стълб на силата на страната до сега, „реагира забележимо“ на проточилата се слабост на икономиката. Безработицата нараства устойчиво през последните две години и ноемврийската й стойност е 6.1 процента.
