От ИПИ регистрират силно влияние на Бургаския свободен университет в съдебната система

ИПИ, осемте джуджета

От Института за пазарна икономика (ИПИ) излязоха с ново проучване върху „Юридическото образование и кадровата политика в правосъдието: анализ на образователните тенденции сред ръководните кадри“.

Изследването проследява къде са завършили ръководните кадри в съдебната власт. To стъпва на публично достъпна информация, включително от регистри и бази данни на официални институции, за всички председатели на съдилища и административни ръководители на прокуратури към 2024 г., както и за членовете на осмия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) и третия състав на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС).

Данните са съпоставени с резултатите от Рейтинговата система на висшите училища в България. На тази база от ИПИ смятат, че се наблюдава тревожна тенденция ръководни кадри в органите на съдебната власт да са възпитаници на ограничен брой висши училища. Според тях това говори за липсата на реална конкуренция, за непропорционално голямо влияние на някои юридически факултети, а също така и за липсата на прозрачност и обективност на назначенията на магистрати на ръководни длъжности.

С най-голям дял сред всички изследвани групи ръководни кадри в съдебната система са възпитаниците на юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Нома е до голяма степен очаквано, заради историческата роля на СУ като най-старо и престижно висше училище в юридическото образование, както и резултатите от рейтинга, в който той е дългогодишен лидер. Освен това Юридическият факултет на Софийския университет е бил единственият избор за юристи до края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век.

Необяснима обаче е значителната тежест на юридическите факултети на: (1) Бургаския свободен университет (БСУ) сред председателите на съдилища и във ВСС, особено като се има предвид, че според рейтинговата система сред възпитаниците му се отчита най-висока безработица, ползва се с незавиден престиж, последен е в институционалната акредитация и е класиран на шесто място по реализация по специалността, сочи анализът на Института за пазарна икономика.

На трето място сред председателите на съдилища и на второ сред ръководителите на прокуратури е Югозападният университет (ЮЗУ). От ИПИ припомнят и че той е на предпоследно място по показателя „Приложение на придобитото образование по право и реализация по призвание“ в рейтинговата система, като освен това се нарежда и сред факултетите с висока безработица (след БСУ и Русенския университет) и се отличава с нисък престиж.

През 2024 г. именно ЮЗУ се оказа в центъра на скандали, включващи фалшиви дипломи и манипулирани изпити, което поставя под въпрос надеждността на образованието във висшето училище.

От ИПИ коментират, че девалвирането на дипломите и лесният „изход“ от университета потенциално превръщат ЮЗУ в притегателно място за хора, които не търсят знания и високо качество на юридическото образование, а по-скоро бърз и облекчен достъп до диплома, която да им осигури възможност да заемат определени длъжности.

Анализаторите сочат и че няма приемливо обяснение и за озадачаващо непропорционалното влияние на възпитаници на Академията на МВР. От около три десетилетия Академията не предлага юридическо образование, но въпреки това възпитаниците й имат впечатляващо присъствие във ВСС и сред ръководителите на прокуратури.

Още повече – АМВР и СУ са единствените две висши училища, които присъстват във всички изследвани групи. От ИПИ припомнят и че първите кадри на академията, завършили „Право“, са от факултетите „Държавна сигурност“ и „Народна милиция“.

В проучването на ИПИ се регистрира и почти незабележимото присъствие на възпитаници на УНСС, въпреки че юридическият факултет на висшето училище неизменно заема 2-ро място в рейтинга през последните 12 години.

Оказва се, че юридическият факултет на УНСС няма нито един представител във ВСС и ИВСС, а делът на възпитаниците му сред ръководните кадри в съдилищата и прокуратурата е незначителен. Озадачаващо е и защо юридическият факултет на Нов български университет, който според рейтинга е с най-ниска безработица и се нарежда на второ място по престиж сред студентите и работодателите, изобщо не е представен сред председателите на съдилища и присъства ограничено сред другите изследвани групи.

Макар през годините юридическите факултети на други университети (Нов български университет, Пловдивски университет, Великотърновски университет) да имат идентични или сходни точки с ЮЗУ, присъствието на техни възпитаници сред ръководителите на прокуратури е минимално, посочват изследователите от Института за пазарна икономика.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Как се промени качеството ви на живот от началото на 2026 година?

Подкаст