Стопанството на еврозоната е било в стагнация през последното тримесечие на 2024-а след като разтревожените потребители затвориха кесиите си, което увеличава опасенията, че прогнозираното от дълго време възстановяване може да се забави още, показват публикуваните на 30 януари данни на Евростат. БВП на 20-е държави от блока на еврото в периода октомври-декември 2024-а е останал непроменен спрямо предишните три месеца – по-слаб резултат от очаквания от икономисти 0.1% ръст. Една от причините – двете поредни години на икономически спад в Германия, засегнали цялата общност. Както и Ирландия, отчела спад от 1.3% заради наситеното присъствие на мултинационални групи там, включително на водещи световни технологични и фармацевтични компании, които изкривяват данните за растежа и предизвикват колебания.
Растежът на еврозоната е анемичен през последните две години защото индустрията е в дълбока рецесия, причинена от високите енергийни разходи, малкото свободни пари за харчене от правителствата и по-големите спестявания на домакинствата, което вреди на потреблението. Тази тенденция на слабост се ускори през миналите месеци заради опасенията, че пазарът на труда омеква, а търговската война със Съединените щати може да завлече още по-надолу линеещата икономика.
Този цикъл на негативни нагласи е ключова причина за очакваното почти сигурното орязване на лихвените проценти от Европейската централна банка на четвърто поредно съвещание на 30 януари и на заявяването на още лихвени редукции.
На годишна база БВП на еврозоната е нараснал с 0.9% – под очаквания 1 процент. Двете най-силни стопанства на блока – Германия и Франция, са се свили, Италия е била в стагнация, а Испания отчете растеж от 0.8 процента. Като потвърждение на затрудненията на пазара на труда на общността, безработицата се е увеличила до 6.3% през декември 2024-а след 6.2% през ноември.
Очаква се растежът да се ускори през 2025-а и да се качи през 2026-а до т. нар. си „потенциал“ – стабилно състояние без стимули и без да се генерира свръхинфлация. Проблемът е, че това равнище е едва около 1.4% – доста под оценките от 1.8-1.9 процента за Съединените щати, което предполага, че еврозоната ще продължи да изостава от най-голямото световно стопанство и през идните години.
Ключовата причина за тази конфигурация е, че ръстът на производителността в блока на еврото е анемичен, със структурни пропуски – от обременителна регулация и политечски разногласия до фрагментирани пазари, които ще пречат на подобренията. И дори това скромно възстановяване до потенциалния растеж не е сигурно.
