Европейският съюз има нов специален представител за Балканите – датският дипломат Петер Соренсен, който има богат опит в региона. Той замени словака Мирослав Лайчак, който не успя да реши основната задача – нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово. В тази връзка, според европейски дипломатически източници, за разлика от своя предшественик, който освен с Косово се занимаваше активно и с други балкански проблеми, новият емисар ще се фокусира конкретно върху диалога между Белград и Прищина. От него обаче не се очаква пробив, поне в обозримо бъдеще.
Петер Соренсен започна работа като специален представител на ЕС за Балканите на 1 февруари, като се срещна в Прищина с посланика на ЕС в Косово Айво Орав, който веднага изрази увереност, че богатият балкански опит на датския дипломат ще му помогне да реши основната си задача – насърчаване на нормализацията на отношенията между Сърбия и Косово.
Новият емисар на ЕС има наистина впечатляващ опит на Балканите.
Работил е за мисията на ООН ЮНМИК (Временна администрация) в Косово и е представлявал Европейския съюз в Сърбия, Северна Македония и Босна. Предимствата на Петер Соренсен включват и факта, че той представлява Дания, която призна независимостта на Косово, за разлика от Словакия, чийто представител беше Мирослав Лайчак, което предизвика трайно недоверие към него от страна на Прищина.
Това се дължи на факта, че Мирослав Лайчак през петте си години като специален представител на ЕС не успя да постигне нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово.
Точно преди две години президентът на Сърбия Александър Вучич и премиерът на Косово Албин Курти приеха плана за нормализация, предложен от Европейския съюз. Сърбия и Косово обещаха да развиват „нормални, добросъседски отношения“, „да си признават документите и националните символи“ и да „разменят постоянни мисии“. Сърбия се съгласи „да не се противопоставя на членството на Косово в международни организации“ и „на сръбската общност в Косово“ беше предоставено „подходящо ниво на самоуправление“. И въпреки че планът не беше подписан от сръбските и косовските лидери, ЕС прие, че приемането му означава готовността на Белград да признае независимостта на Косово и съгласието на Прищина за създаването на Общността на сръбските общини. Сърбия и Косово обаче не са напреднали нито една стъпка в прилагането на тези споразумения. А напоследък диалогът между тях като цяло стигна до задънена улица.
От новия емисар на ЕС обаче не се очаква пробив.
Поне в обозримо бъдеще. Както поясняват европейски дипломатически източници, успехът на Петер Соренсен до голяма степен зависи от участието на водещите държави от ЕС, преди всичко Германия и Франция, в диалога Сърбия-Косово. Сега обаче двете страни са изправени пред сериозни вътрешни проблеми, кризата в Украйна и изграждането на отношения с новата администрация на САЩ.
Затова за новия емисар на ЕС е трудно да разчита, че Берлин и Париж ще се съсредоточат върху решаването на косовския проблем.
Сега политическата ситуация в Сърбия и Косово е тежка.
На 9 февруари в Косово ще се проведат парламентарни избори, след което ще започне формирането на нов кабинет, което не обещава да бъде нито просто, нито бързо. Затова е нереалистично да се очакват каквито и да било компромиси от Прищина през следващите месеци, смятат експерти.
В момента Сърбия преживява остра политическа криза,
най-сериозната през последните години. Вече трети месец страната е разтърсена от масови протести, а премиерът подаде оставка. И сега Сърбия е изправена или пред съставяне на ново правителство, или провеждане на предсрочни избори. Във всеки случай Белград явно няма да има време за нормализиране с Прищина.
