През последните седмици има видими признаци на сплотяване на управляващата четворка, независимо от някои преекспонирани търкания между „официалната“ тройна коалиция и подкрепящото я ДПС. Това е странно при положение, че тези четири формации са (или би трябвало да бъдат) твърде различни в политическо и идеологическо отношение (доколкото в българската политика въобще останаха някакви идеи). Още повече, те имат доста сложна история на отношенията – ИТН „изчегъртваше“ ГЕРБ, БСП беше „единствената алтернатива“ на Борисов, а от друга страна е сърбала попарата на ДПС. Но както се казва, било каквото било, или по-точно, който изчегъртал, изчегъртал, вече са заедно на трапезата на властта.
Вижда се – четирите формации са стигнали до извода, че
имат интерес да са заедно, поне засега.
Разбира се, всяка от тях има свой интерес, при това осъзнаван по различен начин. ГЕРБ имат интерес да контролира властта, за да бъдат окончателно реабилитирани след 10 години обществена съпротива, а и за да не бъде тя (властта) използвана срещу партията и най-вече срещу Борисов. Те нямат нужда да вземат повече, взели са достатъчно, но е важно да го запазят и да му се радват на спокойствие.
Малките и много огладнели партньори БСП и ИТН също имат нужда от властта, но по друга причина – за да устроят мераците на своите върхушки и да укрепят положението им в партийната йерархия. Повелята е ясна – храни редовно обкръжението и не му давай да натиска никакви копчета. Раздаването на постове и територии върви тихомълком, а щом като бъде приет бюджетът и се потвърди кой на какъв чучур се е наредил, ще продължи с пълна сила. Перспективата това концесиониране да надхвърли рамките на изпълнителната власт и да се пренесе поне в част от регулаторите, е наистина съблазнителна и си струва лицемерното превъплъщение в ролята на верния съюзник.
ДПС-Доган може и да заплашва с оттегляне на подкрепата за правителството, но по-скоро блъфира, защото няма по-добър вариант – извън властта ги чакат с недвусмислени намерения Пеевски и неговите Гочоолу и Дочоолу. Още повече, при повишаване на залозите, респективно на цената на тази подкрепа при излъчване на регулаторите, преговорните позиции на ДПС ще се засилват в близките месеци.
Ако обобщим, четирите управляващи формации ще бъдат готови на всякакви компромиси и сделки,
за да запазят властта, поне докато тя носи ползи
и не се превърне в източник на сериозни главоболия. Това най-вероятно ще стане, когато лъсне истинското положение и се види, че проблемите в публичните финанси не само не намаляват, а се задълбочават. Подобна перспектива е твърде вероятна предвид козметичната природа на приетия проектобюджет и словоблудния характер на (най-после) утвърдената програма за управление на правителството. Но това ще отнеме може би половин година – докато се види, че „амбициозната“ (по думите на финансовия министър) приходна част е неизпълнима, а рязането на капиталовата програма не е толкова лесно и безболезнено.
Дотогава „млечните братя“ (задружно сучещи от вимето на властта) ще правят вид, че всичко е наред, разбира се, благодарение на тяхната компетентност и отговорност и въпреки „ужасното наследство“. А
когато реалността победи пиара,
ще бъдат виновни четирите годишни времена и опозицията, колкото и разнолика да е тя. Доста показателно е, че най-големият майстор в измъкването от отговорност – Борисов, ни в клин, ни в ръкав заяви, че ГЕРБ не управлява, а просто е предоставила мандата си (заедно с десетина изявени фигури на партията). Това звучи като „Изгори, за да светиш“ по адрес на премиера Желязков и министрите.
Впрочем, опозицията – засега „Възраждане“ – вече се изтъква като оправдание за духа на трогателното разбирателство сред управляващите. Според вицепремиера и председател на БСП Атанас Зафиров ексцесите по време на протеста на „Възраждане“ са довели до „засилване на връзките в управлението“, вероятно защото влизането в еврозоната е „една от стратегическите цели и по тази тема в кабинета има единство“. Странно, защото доскоро БСП, да не говорим за ИТН, категорично заявяваха, че България още не е готова за подобна стъпка.
Въпреки дежурната уговорка, че с влизането в правителство с мандата на ГЕРБ БСП не става част от „този модел“, председателят на партията вижда доста далечни перспективи – пълен, четиригодишен мандат на правителството и дори
„формулиране на нов хоризонт на развитие“
под егидата на БСП като „гарант на социалния вектор в управлението“. Като черешка на тортата идва преценката на Зафиров, че се предлага „възможен, реален и социално отговорен бюджет“. Направо да се просълзи човек!
Братското строяване на управляващите под флага на властта обаче започва да намира не само пропаганден израз (като цитираното изказване на Зафиров), но и съвсем прагматични потвърждения. Някак остана незабелязан един интересен факт, доказващ засега тайното, но все по-прагматично политическо сътрудничество между ГЕРБ, БСП и ИТН. На 16 март предстоят частични избори за кмет на район „Оборище“ в София (след отстраняването на Георги Кузмов). За голяма изненада трите управляващи партии, които се регистрираха за участие в тези избори, като по общо решение не издигнаха свои кандидати. И ако за ИТН това е разбираемо с оглед почти незабележимото им представяне на местните избори през 2023 г., то
поведението на ГЕРБ и БСП е безпрецедентно
и трудно обяснимо (както за София като цяло, така и за самия район). Засега управляващите не са обявили какви са намеренията им, но по всяка вероятност ще подкрепят един от двамата независими кандидати, издигнати от инициативни комитети. И не кой да е от двамата, а този, в чието включване в състезанието имат пръст.
Основания за такова предположение има. Първо, съставът на инициативния комитет, издигнал независимия кандидат Стефан Димитров – в него фигурират действащ депутат от ГЕРБ и известна политическа фигура от средите на присъдружното на ГЕРБ СДС. Второ, стана известно, че районното ръководство на БСП се е включило в събирането на необходимите подписи за регистрирането на този независим кандидат, макар и с много скромен принос. Как ще се разиграе по-нататък театрото, предстои да видим.
Това на практика означава
организирана тихомълком коалиция
между трите партии на местно равнище, която наистина ще бъде много трудно да се обясни на техните привърженици. Нищо чудно да се експериментира нов подход за очертаващите се няколко подобни частични избора в софийски райони като възможен начин за противопоставяне на силното влияние на ПП-ДБ в столицата.
Можем да си представим, че Бойко Борисов си пуска с удовлетворение любимата си песен „Батальонът се строява“. Въпросът е, кога зайците ще реват.
