В правителствения Портал за обществени консултации на 21 февруари 2025 г. бе публикуван Проект на Постановление на Министерския съвет за допълнение на нормативни актове на Министерския съвет. С него се предлага специалността “Медицинска сестра” да стане защитена и студентите да не плащат семестриални такси. Промените са свързани с критично ниския брой на медицинските специалисти в цялата страна. По принцип замисълът е много добър, но това ли е същинският проблем за решаване?
През годините броят на медицинските сестри у нас продължава да намалява, като за последните 33 години е намалял почти два пъти според данни на НСИ. Някои от вас ще си кажат, че това се дължи поради разликата в броя на населението преди и сега, но няма такова нещо. Ако видим статистиката за същия период от 33 години, броят на лекарите се увеличава, въпреки че населението ни се е стопило с 2 милиона души. И вместо съотношението лекар – медицинска сестра да е 1 към 2, то в България е 1 към 0.96. Ще оставя коментара на вас…
Ще бъде ли решен проблема, след като
отпаднат таксите за новата защитена специалност “Медицинска сестра”?
Едно е ясно, всичко опира до парите и колко ще струва тази практика на държавата. Необходимите допълнителни средства през 3-годишния период 2025-2027 г. ще бъдат, съответно – 3.125 млн. лв., 7.468 млн. лв. и 14.665 млн. лева. Пари, които отсега се знае, че ще бъдат заложени в „съответните“ закона за държавния бюджет.
Тази компесаторна политика обаче може да се окаже нож с две остриета. От една страна, студентите не плащат обучителни такси, което ще подобри достъпа до висше образование в специалностите “Медицинска сестра” и “Акушерка”. А от друга (и това е деликатния момент) – дали с отпадането на таксите няма да падне и качеството на обучението? Следвайки консуматорската логика “Аз не плащам, тогава защо да изисквам?” Или казано по народному – „На харизан кон зъбите се не гледат!“
Естествено
всичко е в полето на хипотетичното, тъй като промените още не са влезли в сила.
Според “Частичната предварителна оценка на въздействието” част от посочените мерки и действия за преодоляване на негативните процеси са организиране и провеждане на информационни кампании за повишаване престижа на професията медицинска сестра“ и „акушерка“. Най-добре е да си зададем въпроса “Къде са тези кампании?” Този риторичен въпрос обезсмисля цялата магистрална идея, заложена в промените. Матрицата е елементарна и се знае дори от студенти първокурсници по икономика и бизнес администрация:
понеже няма предлагане, няма и търсене, и купуване.
Като реформа е заложено и „Подобряване на привлекателността на здравните професии”.
С тези заплати обаче няма да стане. Хубаво e, че няма да плащат за обучението си, ама после и на тях няма да им плащат за труда, който полагат. Или както е казал един от най-известните аржентински интелектуалци Хорхе Ливгара (1930-1991 г.) – „Най-добрият начин да проектираме бъдещето е да живеем правилно настоящето!”
Медицинските сестри са най-видимата част от лицето на здравната система, тъй като са на първа линия в предоставянето на медицински и здравни грижи, особено в болниците. И са в непосредствен и постоянен контакт с пациентите. Ниският им брой е предпоставка за лошото икономическо и социално развитие.
Всички твърдения са верни, но защо тогава
никой не инвестира в подобряване на социалния статус на медицинските сестри,
като се наблегне на качеството преди количеството? Отговорът е ясен, за да може да се вземат едни пари с порочни практики, влияещи пряко на здравето на обществото.
В Закона за здравето е заложено, че: “Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ”. Достатъчност няма, своевременност – също! Тогава какво ли остава за качеството?
Подобряването на качеството ще осигури по-благоприятна среда за бъдещите медицински сестри и акушерки, с което да се привлекат повече кадри в тази специалност, ето какво. Но все гледаме да замажем ситуацията.
Без медицински сестри
лекарите не са в състояние да окажат самостоятелно необходимите грижи,
а въпросната професия продължава да губи доверието на младите.
Никъде в изготвената “Частична предварителна оценка на въздействието” не е обяснено как тази промяна ще се справи не само с все още недостатъчното медицинско оборудване в някои региони на страната, но и със забатачената от десетилетия модернизация на лечебните заведения в т. нар. дълбока провинция, за да се улесни максимално работата на медицинските сестри и акушерките. Явно това е от второстепенно значение за по-младите, които ще трябва да работят с оборудване по-старо от тях и то в пъти повече.
„Разрешаването на описаният по-горе проблем не може да се осъществи в рамките на съществуващото законодателство, чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности„, се казва в оценката
В оценката се казва също, че здравето е съвкупност от
цялата политика на държавата, както и координацията в обществото.
Ако това беше истина, досега доста отдавна времето да ни е изтекло на този свят.
Твърдения и хипотези много, но един от начините да се реши проблема със здравеопазването в България е да се заложи на качеството преди количеството. Далеч съм от мисълта, че липсата на кадри няма как да не се отрази и на качеството, но – за да бъдат привлечени тъкмо тези млади кадри – е нужна цялостна промяна. Особено в мисленето…
