Ако направим неизпълнимите реформи, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост, ще се стигне до дълбоко бъркане в джоба на българските граждани, което ние няма да позволим. Това заяви пред БНР министърът на енергетиката Жечо Станков и добави, че правителството се е насочило към опцията за „предоговарянето им по начин, по който да не навредят на националния ни интерес, но и да се запази лоялността ни към ЕК“.
„Работата на парче през последните четири години и поемането на трудно изпълними ангажименти са ни довели в момента до позицията, в която голяма част от средствата по ПВУ, да не кажа всички, са блокирани и трябва в максимално кратки срокове да се предоговорят важни реформи. За първи път България официално ще подаде искане за изменение на ПВУ“, каза министърът.
За заложената в ПВУ либерализация на пазара на електроенергия за битовите потребители той подчерта: „Дали ще има либерализация, или не, сметките за ток на домакинствата няма да се повишат. В Министерството на енергетиката намерихме вариант със защитен механизъм, с който да компенсираме битовите потребители през Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.
ПВУ е проекти срещу реформи, изтъкна Станков и коментира: „Има няколко реформи, които са свързани с това да изкараме две от най-печелившите дружества от Българския енергиен холдинг. Това ще доведе до предсрочно изискване на над 1,2 млрд. евро – средства от облигационните заеми на БЕХ“.
По думите му, основното желание на Еврокомисията винаги е било да гарантира, че няма крос субсидиране – вземане от по-богати дружества и насочване към такива, които имат проблеми със своите финанси. „Изкарването на дружествата от холдинга не е решение, намерили сме вариант и говорим с ЕК как това да бъде гарантирано по друг начин, без да се налага дружествата да бъдат изкарвани. Начинът е с вътрешно гарантиране на това, че средствата от тези две дружества, включително и дивидентите им, ще бъдат насочвани през БЕХ директно към държавния бюджет, а не да остават вътре и да бъдат насочвани към други дружества, което влияе на отношенията ни с ЕК в момента“, обясни енергийният министър.
Станков, посочи, че България не е изпълнила ангажимента за 40% допълнително намаляване на въглеродните емисии от въглищните централи: „Това поставя под риск функционирането на енергетиката ни. През 2024 година едва 35% са намалели емисиите, а тази зима е по-студена и сме изгорили три пъти повече въглища, така че въобще не е сигурно, че ще има минус в емисиите, а може да има и повишаване. Европа никога не е искала това от нас. Не знам защо колегите са го поели като ангажимент. Това застрашава работата не само на ТЕЦ-овете, а и на мините. Ангажиментът е поет отделно на всяка централа, моята битка е да бъде предоговорен като не е на всяка централа, а на национално равнище“.
Последните 7-8 месеца „Булгаргаз“ няма финансова възможност да покрива задълженията си към „Боташ“, съобщи Станков и уточни, че договорът е неизгоден за България и се търсят варианти за предоговарянето му: „Опитваме се да натоварим тръбата, за да не се плаща за нещо, което не ползваме“.
Министърът коментира и състоянието на управляващата коалиция, като заяви, че тя е стабилна.
