По оценка на S&P Global Ratings, правителственият дълг в глобален план се очаква да достигне рекордните 12.3 трлн. щ. долара през тази година защото ръстът на разходите за отбрана и за други цели на най-големите икономики в комбинация с по-високите лихвени проценти ще тласнат нагоре равнищата на задълженията. Трипроцентният ръст на емисиите на държавни облигации в 138 държави ще качи общия размер на дълговото бреме (увеличен от глобалната финансова криза, пандемията от КОВИД-19 и сега – от нуждата за по-големи разходи за отбрана) – до рекордните 76.9 трлн. щ. долара.
Големите икономики се насочват към фискалната политика, за да „се справят с криза след криза и резултатът е далеч по-задлъжняла държавна картина“, посочва Роберто Сифон-Аревало от S&P. И допълва, че това се усложнява от ръст на разходите за обслужване на облигациите, защото доходността им се е увеличила значително след края на програмите за обратно изкупуване на централните банки.
Влошаващите се публични финанси са все по-голямо главоболие за едрите инвеститори, като гигантският облигационен фонд PIMCO предупреди през декември 2024-а, че планира да редуцира позициите си в дългосрочни американсси правителствени книжа, отчасти заради „опасения за устойчивостта на дълга“. Милиардерът инвеститор Рей Далио предупреди, че Великобритания рискува да навлезе в „дългова спирала на смъртта„.
В Съединените щати – най-едрият световен длъжник, „големите фискални дефицити, високите лихвени разходи и изискванията за устойчиво рефинансиране на дълга“, ще тласни дългосрочните емисии до 4.9 трлн. щ. долара, предвижда S&P, от чийто сметки са изключени краткосрочните щатски ценни книжа и други форми на публични заеми като залъженията на местната власт. Агенцията очаква фискалният дефицит на американското правителство да се задържи над 6% от БВП зо 2026-а, но статусът на зелените пари на де факто световна резервна валута, ще продължи да предоставят на Вашингтон „значителна гъвкавост“ на публичните финанси.
Китай – вторият по големина световен длъжник, се очаква да качи обема на дългосрочните си емисии с над 370 млрд. щ. долара – до 2.1 трлн. долара, заради ударните разходи за съживяване на националното стопанство.
Извън страните от Г-7 и Китай, размерът на заемите в останалия свят се предвижда да остане почти непроменен. Общият дългов товар ще достигне 70.2% от глобалния БВП, според S&P. Този дял нараства устойчиво от 2022-а, но е под 73.8% от 2020-а когато правителствата отговориха на пандемията с огромни разходни програми.
S&P подчертава и същественото влошаване на кредитното качество след глобалната финансова криза за големи икономики. Делът на дълга на емитенти с максимален инвестиционен рейтинг „ААА“ се е свил, защото държави като Съединените щати и Великобритания са изпаднали от върховите позиции.
Последното увеличение на предлагането на правителствен дълг се комбинира с тревогите на инвеститорите за икономическата перспектива, обещаваща да създаде „по остра доходност“ и с „възобновените опасения на инвеститорите за слабите фискални позиции на много разфити икономики“, предупреждава S&P.
