„Лукойл“ е въпрос на национална политика, а не на Комисията за защита на конкуренцията и проблемът се дължи на сбърканата приватизация.
Това отговори Росен Карадимов, кандидат за председател на Комисията за защита на конкуренцията, издигнат от „БСП – Обединена левица“ в отговор на въпроса на Даниел Лорер от ПП-ДБ как би се справил със заварения енергиен монопол на „Лукойл“ при предстоящата смяна на неговата собственост. Питането бе поставено по време на изслушването му в комисията по икономическа политика и иновации.
Конкурентът на Карадимов – за поста председател на КЗК – Иван Стойнев, издигнат от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“, отговори на същия въпрос с думите, че трябва да се действа абсолютно обективно, като първото нещо, което Комисията ще трябва да направи, е да анализира промяната в собствеността. По този повод той отбеляза, че е заложил в концепцията си промяна на подхода при контрола в концентрациите – особено в сектор „Енергетика“. Накратко – целта ще е не само да се проследи как ще се осъществи предварителният контрол, но и ще е важен и последващият контрол – за това какво влияние ще окаже сделката в близките две години.
По отношение на активните инструменти, които КЗК може да използва в своята дейност, Стойнев отбеляза, че Комисията разполага с правомощия активно да осъществява проверки. Според него обаче проблемът е, че проверките настъпват постфактум, те са последващи и с тях КЗК догонва събитията, които са се случили.
По отношение на пасивните инструменти Стойнев посочи, че това са секторните анализи, за които обаче са необходими сериозни ресурси – колосално количество експертиза за обработка на данните, както и умения за въвеждане на цифрови модели, които да помагат за осъществяване на мониторинг в реално време на всички изкривявания на пазара.
Според Стойнев това трябва да е мониторинг, който да върви почти постоянно и когато има отклонения, от КЗК да могат да реагират максимално бързо, вместо да чакат обществото да реагира.
Стойнев засегна и темата за дигиталните пазари, като подкрепи казаното от Радомир Чолаков – кандидат за заместник-председател на КЗК, издигнат от ГЕРБ-СДС, че от Комисията не трябва да спят дори само и само за да успеят активно да напаснат двата евро регламента, свързани с тях.
На въпроса на депутата от „Възраждане“ – Климент Шопов как КЗК ще гарантира при въвеждането на еврото да няма промяна на фиксирания курс, Стойнев отговори, че за него има решение на Народното събрание и еврогрупата също го приела и това са достатъчно гаранции, че България ще влезе в еврозоната с фиксиран курс. Той уточни, че това е изключение, което се прави за държави, които имат Валутен борд, тъй като така се гарантира тяхната стабилност.
От друга страна Стойнев поясни, че КЗК ще се стреми да предотвратява всички опити за това предприятията на пазара да използват еврото като претекст, за да могат да повишат цените с обяснението, че това е скрита инфлация, породена от една обикновена прекалкулация на валутния курс. Заради това в Закона за еврото е предвиден период, в който гражданите ще могат да следят цените едновременно и в лева, и в евро.
Сред въпросите към Росен Карадимов имаше въпрос за кредит, който му е бил отпуснат от ББР през 2016 година.Той обясни, че е започнал работа в банката доста по-късно – през 2022 година. Освен това поясни, че кредитът е редовен, обезпечен е с ипотеки и се обслужва, като така банката печели от него.
По отношение на питане на Богдан Богданов от ПП-ДБ за това, че съпругата на Карадимов се е възползвала от неговите контакти с ЕРП-тата през 2007 г., за да може нейната фирма да разнася фактурите им, кандидатът за председател на КЗК обясни, че през въпросната година предложил на икономическия министър, тогава Петър Димитров, да промени Закона за енергетиката и да въведе блокираща квота, защото държавата имала тогава още 30%, недадени на ЕРП-тата.
„Въпросът е кой, защо и кога продаде 70% от ЕРП-тата, а още по-големият въпрос кой продаде остатъчните 30% от дяловете на ЕРП-тата. Ако влезем в тази тема, тя ще бъде нелицеприятна“, предупреди Карадимов. Той добави, че съпругата му е била управител на едно дружество, което имало дял в друго дружество, което разнасяло фактури на ЧЕЗ, откъдето ги избрали след обществена поръчка и конкурс.
Във връзка с въпроса за отпуснатия кредит от страна на ББР на Георги Гергов, Карадимов поясни, че в Устава на банката има един текст, който казва, че тя не може да отпуска кредити на свързани с политическите партии лица. По повод на този текст от Росен Карадимов и от проф. Герджиков било поискано правно становище какво означава „свързани с политическите партии лица“.
Карадимов дал становище, което в момента е записано в Устава на ББР. В него се казва, че свързаните с политическите партии лица са не тези, които членуват или са в управителните органи на партията, а юридическите лица, които са свързани с тях – издателства, синдикати, младежки и женски организации.
Карадимов отговори и на въпроса за заема на г-н Балев, като посочи, че той е обявен в БНБ и може да се види в регистъра на Народната банка. Той поясни, че не вижда нищо нередно в това, а освен това и заемите вече са погасени.
Накрая Карадимов отговори и за ангажиментите си на координатор на последните избори. Той се позова на Изборния кодекс, в който е записано, че това е лице, избрано измежду състава на Министерскияс съвет, което трябва да координира дейността на МВР, но единствено в частта охрана, превозване на бюлетини, охрана на избирателни секции, на Министерство на външните работи по отношение на изборите в чужбина; на Министерство на правосъдието – в частта за вота, провеждан на местата за лишаване от свобода;на Министерството на регионалното развитие в частта за ГРАО и Министерството на електронното управление.
По отношение на превантивната дейност на МВР за купуване на гласове Карадимов обясни на питащия го депутат – Кирил Петков, че се формира специално звено между Главна прокуратура и МВР, но той, в качеството си на координатор, няма достъп до неговата оперативна дейност.
Карадимов бе категоричен, че по отношение на организационно-техническата страна на изборите екипът му направил перфектна подготовка и организация. Заради това нямало опашки пред секциите, блокиране на машините и забавяне в пренасянето на машините. По време на координаторската дейност на Росен Карадимов били проверени 1500 машини за гласуване, а преди тях – около 150. Но най-вече кандидатът за председател на КЗК се похвали с осигуреното видеонаблюдение по време на работата в секционните комисии – то било в 99.5% от секциите на България.
Причината Росен Карадимов да отговаря на въпроси, нямащи отношение към КЗК – бе обяснена от Кирил Петков от ПП-ДБ, който подчерта, че за поста председател на Комисията не е достатъчен само професионализъм, нужен е и интегритет.
