На 16 март бяха проведени частични избори за кмет на пет места в страната – един район на София („Оборище“), село в границите на столицата (Доброславци), община в област Русе (Две могили) и още две села (Върбак в община Хитрино, област Шумен) и Странджево (община Крумовград, област Кърджали). Поради широката палитра на тази изборна география е интересно да се установи какви са тенденциите в нагласите на гласоподавателите, въпреки цялата условност на изводите от частични избори.
Основанията за значимостта на такъв анализ се подкрепят от две важни обстоятелства. Първо, изтекоха два месеца от избора и встъпването в длъжност на редовно правителство, излъчено от доста странно и разнородно парламентарно мнозинство; в допълнение, новоизпечените управляващи се изправиха срещу мощна и също толкова разнородна опозиция. Интересно би било да се провери
дали настроенията на избирателите са били повлияни
от поредното внезапно партийно прегрупиране в името на властта.
Второто съществено обстоятелство е свързано с кулминацията на напрежението около решаването на делото за оспорване на изборните резултати в Конституционния съд, което прерасна в голям политически скандал и завърши с безпрецедентна промяна на състава на Народното събрание. Почти всички политици и анализатори предричаха нов срив на доверието в изборите, а провеждането на частични избори няколко дни по-късно бе подходящ повод да бъдат тествани тези мрачни прогнози.
Веднага трябва да се отбележи, че частичните избори на 16 март не дадоха еднозначен отговор на натрупалите се неясноти и опасения. Единственото място, където наистина се очерта кардинално нова картина, бе столичният район „Оборище“.
Ако започнем с избирателната активност, то на единия полюс бе вотът в „Оборище“, където спадът бе наистина драстичен – едва 19% активност, т.е.
пред урните се явиха двойно по-малко гласоподаватели
в сравнение с редовните местни избори през октомври 2023 година. На останалите места спадът на активността бе в рамките на нормалното (на частични избори винаги гласуват по-малко хора, отколкото на редовни), а в софийското село Доброславци дори бе регистриран съществен прилив на желаещи да упражнят основното си политическо право (над 15% повече от октомври 2023 г.).
Изборите в Доброславци следва да бъдат откроени и поради изненадващия резултат – смазваща победа на първи тур на кандидата на „Възраждане“ (с 91 на сто) и разгром на кандидата на ГЕРБ (с едва 9%).
На останалите извънстолични избори се стигна до общо взето логична развръзка. В крумовградското село Странджево единственият кандидат (от автентичното ДПС) спечели с характерния за този регион резултат от 98 процента. В русенската община Две могили и в село Върбак (община Хитрино) състезанието ще се реши на балотаж.
Значително по-интересни и по всяка вероятност симптоматични са резултатите, получени на изборите за кмет на столичния район „Оборище“. Там, наред с немислимо ниската избирателна активност, бе констатиран още един безпрецедентен факт – за пръв път откакто се провеждат избори на това ниво
не издигнаха свои кандидати ГЕРБ и БСП (а също и ИТН).
Това очевидно координирано действие на партньорите в управляващата коалиция намери своето обяснение в решението им да подкрепят един от двамата независими кандидати (макар и косвено, чрез участие в инициативния комитет). Подобна странна тактика очевидно не намери разбиране у избирателите на трите партии и не само бе една от причините за ниската активност, но и доведе до много скромен (меко казано) резултат за подкрепения от тях Стефан Димитров – едва 868 гласа или 16 процента. За сравнение, нека припомним, че на редовните избори за кмет на района през октомври 2023 г. ГЕРБ, БСП и ИТН получиха общо 3 367 гласа или 30 процента.
Но двойният спад застигна не само трите управляващи партии. Кандидатът на ПП-ДБ (новият стар кмет Георги Кузмов), който спечели още на първо тур с впечатляващите на пръв поглед 67%, загуби една трета от подкрепата си в абсолютно изражение в сравнение с 2023-та. Когато същият кандидат на същото място получи 1400 гласа по-малко само година и половина по-късно, има много сериозни основания да се говори за съществена загуба на доверие към него и към издигналата го коалиция.
Ако дотук изброените партии имат съществено отстъпление, то за резултата, постигнат от кандидата на „Възраждане“,
дори определението „катастрофа“ е твърде слабо –
седем пъти (!) по-малко гласове в сравнение с получените от самия него преди година и половина. Още по-странно изглежда това поражение на фона на убедителната победа на съпартиеца му в близкото до София село Доброславци. Спад в подкрепата (почти наполовина) е налице и при традиционно представящата се добре в този район коалиция „Синя България“ (преди „Синя София“).
Сред останалите участници следва да се отбележи изборния дебют на чакащата съдебна регистрация нова партия „България може“, макар и чрез формално независимия (издигнат от инициативен комитет) кандидат Кирил Нешев, заместник-председател на партията. Иначе скромните 3,5% го поставят на четвърто място и предстои да видим дали нарастването на популярността на партията ще намери развитие на следващите частични избори в София (за кмет на район „Слатина“ на 15 юни). Последният, но немаловажен щрих в електоралната картина е практическото „изчезване“ на
избирателите, предпочели опцията „Не подкрепя никого“ –
в „Оборище“ те сега са 15 пъти по-малко в сравнение с първия тур на местните избори през 2023 година.
След тези частични избори, може да се твърди – най-малко за София, ако не за цялата страна – че пропадането на „системните“ партии продължава и нарастват шансовете за пробив на нови политически субекти, стига да успеят да привлекат на своя страна поне част от разочарованите и отвратени от днешните политици избиратели.
