Миналата седмица правителството на Росен Желязков оцеля след първия вот на недоверие, внесен от „Възраждане” и подкрепен от депутатите от „Величие” и МЕЧ. Мотивите за вота бяха заради „провал на кабинета във външната политика“. Неуспехът на намеренията на вносителите беше предизвестен, а предложението им беше подкрепено от едва 54 депутати срещу 150, които бяха против. Въпреки това тези партии са решени „да клатят лодката“, а от „Продължаваме промяната – Демократична България“ твърдят, че причината е желанието им да осуетят влизането на България в еврозоната.
В четвъртък (10 април), партия МЕЧ внесе предложение за нов вот на недоверие към кабинета „Желязков“ на тема корупция. Мотивите за вота са изложени на 15 страници, където лидерът на партията Радостин Василев твърди, че са посочени аргументи за корупция на високо ниво. Сред тях е и неизгодният за България договор с турската газова компания „Боташ“ и „това, което не прави Министерство на енергетиката по този договор, а трябва да прави“.
Очакванията на Василев са Народното събрание да назначи следващата седмица на дебат по вота и да има гласуване преди Разпети петък – 18 април. Той
вярва, че вотът отново ще бъде подкрепен от „Възраждане“ и „Величие“.
„Продължаваме промяната“ обявиха, че имат възражения срещу правителството на Желязков, но ще подкрепят управляващите, докато излезе конвергентният доклад за прием в еврозоната, независимо че темата корупция е и тяхна.
„Всеки един вот на недоверие, който се изисква преди влизането на България в еврозоната, не е вот, който иска да свали правителството, а е такъв, който иска да спре проевропейския път на България“, заяви Венко Сабрутев от ПП-ДБ в телевизионно интервю в четвъртък.
Той обаче подчерта, че няма обяснение защо колегите му от ГЕРБ-СДС, „ДПС – Ново начало”, „БСП – Обединена левица“ и ИТН
година и половина се бавят приемането на законите,
които са условие за приемането ни в еврозоната.
Николай Денков от същата партия също видя нередност във вота. Той посочи пред журналисти в парламента, че точно в четвъртък, когато депутатите за първи път започват да обсъждат законите по Плана за възстановяване, свързани с борбата с корупцията, се внася вот на недоверие по същата тема.
Според него
целта е да се забави европейското развитие на България
и да се пречи на работата на Народното събрание.
„Това са димки, фойерверки и лъжи, с които искат да скрият истинската причина за внасянето на този вот“, посочи той, имайки предвид, че те просто не искат единната европейска валута да бъде приета.
Според лидера на ГЕРБ Бойко Борисов дебатите за вота на недоверие на тема корупция, внесен от МЕЧ, ще бъдат реклама на корупцията и ще се загуби ценно парламентарно време, но все пак „това е парламентарна техника и всеки има право да я използва“.
Той реагира остро на заявеното намерение на ПП-ДБ да внесе вот на недоверие веднага след като страната получи дата за приемане в еврозоната. Според него
подобна заявка на практика може да попречи на положителния доклад за България
и да засили влиянието на Делян Пеевски.
Той обвини Николай Денков, че поставя под риск доклада за еврозоната и е доказал с бездействието си, с кадрови назначения по време на т.нар. „сглобка“, не са приети законите по Плана за възстановяване и устойчивост.
„Затова ги моля – изчакайте да ни приемат и после правете каквото знаете. Нека веднъж да излъчим сигнал за стабилност. Това ще ни дисциплинира“, смята Борисов.
В същото време управляващите уверяват, че
българското законодателство е хармонизирано според изискванията
за приемане в еврозаната, а БНБ, банковата система и бизнеса са подготвени.
Приемането на Бюджет 2025 беше едно от най-важните условия, за да може Европейската комисия и Европейската централна банка да направят съответните визити и да изготвят конвергентните доклади, които очакваме.
Освен това според данните за февруари страната покрива и последния критерий – инфлацията. На този фон, според анализаторите, влизането ни в еврозоната от 1 януари 2026 г. е съвсем реално.
Все пак страната ни трябва да изчака официалния конвергентен доклад, който се очаква да бъде готов в края на май или началото на юни. Окончателното решение ще бъде взето на заседание на Европейския съвет, което ще се проведе в началото на юли.
Вотовете на недоверие може би са по-скоро вътрешен проблем, които засяга различните интереси на партиите, отколкото спирачка по пътя към еврозоната.
