Поредица от нашумели скандали, разиграващи се в Европейския парламент – от „Катаргейт“, през „Хуавейгейт“ до неотдавнашната присъда на Марин Льо Пен за злоупотреба със средства на ЕС – поставиха корупцията в Европейския съюз и неговите институции в центъра на общественото внимание, пише Европейският нюзрум.
През 2022 г. 20 души бяха обвинени по делото „Катаргейт“. Евродепутати бяха разследвани, че са получили огромни подкупи за лобиране в полза на интересите на Катар и Мароко – нещо, което и двете страни отричат. Делото е обременено от правни предизвикателства и все още няма насрочено съдебно заседание.
Червените линии и граници показват онези, които са или са били свързани с групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Сините линии и граници показват връзки към Fight Impunity, неправителствена организация, основана от 67-годишният Пиер Антонио Панцери. Той е италиански евродепутат от 2004 г. до 2019 г. и в хода на разследването признава, че управлява група, която е вземала подкупи, за да влияе на политиката в Европейския парламент. Според полицията той е спечелил най-малко 1 милион евро. На снимката вляво се вижда част от парите на ОПГ-то, намерени от полицията по време на обиските.
Повече от две години по-късно на бял свят излезе разследване срещу Huawei. В началото на април осем души от Европарламента бяха обвинени за участие в предполагаеми корупционни схеми, свързани с китайския технологичен гигант. Твърди се, че те са поискали подкупи, замесени са в пране на пари и в участие в престъпна организация, съобщи белгийската федерална прокуратура. Разследванията по казуса продължават.
Междувременно на 31 март лидерът на френския крайнодесен „Национален сбор“ Марин Льо Пен беше осъдена от френски съд
заради схема за присвояване на около 2.9 милиона евро от средства,
заделени от Европейския парламент за наемане на асистенти, които всъщност са работили за нейната партия във Франция между 2004 г. и 2016 година. Льо Пен отрича всякакви подобни нарушения.
Припомняме, че в началото на 2024 г. имаше надежди за предотвратяване на нови случаи на злоупотреби в Европейския парламент или в която и да е институция на Европейския съюз. Причината – тогава беше договорено създаването на общ етичен орган, който да подпомага прилагането на правилата и да повиши отчетността в институциите на Европейския съюз. Неговата дейност обаче сякаш потъна във водовъртежа на политически борби.
Освен това този понеделник (7 април) Европейската сметна палата излезе с доклад, в който констатира, че разпределянето на средства
от ЕС към неправителствени организации (НПО) не е прозрачно.
Нещо, което допълнително подхрани опасенията относно използването на средствата на ЕС, предвид факта, че общественият интерес към прозрачността нарасна след скандала „Катаргейт“.
Картината става още по-мрачна, тъй като ЕС се стреми да даде отпор на отстъплението от демократичните норми в страни като Турция и Унгария и да се утвърди като бастион, противопоставящ се на разбирането за „правото на силата“ на американския президент Доналд Тръмп.
Какво представлява „Хуавейгейт“? В най-новия скандал, разтърсващ ЕП от средата на март, следователите разследват възможни присвоявания или подаръци, предлагани от представители или лобисти на Huawei на евродепутати, за да
защитят интересите си при внедряването на 5G телекомуникационните технологии.
Около 100 полицаи претърсиха 21 жилища в Брюксел, Валония и Фландрия в средата на март и задържаха седем лобисти, свързани с Huawei. Белгийските прокурори заявиха, че предполагаемата корупция датира от 2021 г. до момента.
Китайските технологии в западните мобилни средства за комуникация са гореща тема на дискусии от години. Критиците на Huawei се опасяват, че Китай може да получи достъп до мобилни мрежи чрез компанията.
От Huawei обаче подчертаха, че имат политика на нулева толерантност към корупцията. „Както винаги, ние сме ангажирани да спазваме всички приложими закони и разпоредби“, се казва в официално становище на компанията.
Междувременно от Европейския парламент обявиха, че „напълно съдействат“ на разследването срещу Huawei. Скоро след избухването на скандала Европейският парламент забрани на лобисти, работещи за китайския гигант, да влизат в сградите му.
Новосъздаденият орган за етика излезе с позиция, че поредицата от скандали уврежда общественото доверие в Европейския съюз.
Въпреки че гореспоменатите скандали продължават да разклащат демократичната основа на Европейския съюз в Брюксел, злоупотребите или присвояванията на средства от ЕС в целия блок не са някакво ново явление.
Миналата седмица Европейската прокуратура (ЕП) и нейните местни колеги претърсиха хърватското външно министерство като част от разследване на предполагаема незаконна употреба на средства.
Действията бяха предприети „в резултат на наказателно разследване за възможна злоупотреба със служебно положение и власт в министерството… включващо средства от Фонда за вътрешна сигурност на ЕС и държавния бюджет на Република Хърватия“, съобщи ЕП.
Разследването е насочено срещу седем души, съобщи държавната телевизия HRT. Те са заподозрени в подправяне на фактури от хотели и на разходи за автомобили, които са използвали за служебни пътувания в чужбина от 2019 г. до 2024 г., съобщи телевизията.
Чудно кога ли Лаура Кьовеши и уж челичната ѝ дружина, подпомагана от Европейската сметна палата и Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) ще погне ДДС измамниците и ще затвори техните „чадъри“ в Европейската комисия и Европейския парламент? Защото само след петилетка и половина (през 2022 г.) – дали заради спешните реформи, дали по друга някаква причина – загубите на ЕС от ДДС шашми са едва 89 милиарда евро. Едва ли…?
Европрокуратурата е започнала и 18 разследвания в Словения през 2024 г. за предполагаема злоупотреба със средства от ЕС на обща стойност 16 милиона евро, се посочва в нейния последен годишен доклад.
В него четем и че Европрокуратурата е разследвала и 71 нови случая на злоупотреби в Чешката република през 2024 година, с 28 повече от предходната година, с обща прогнозна щета от 596 милиона евро.
В България ЕП разследва разширяването на газовото хранилище „Чирен“ от лятото на 2024 г. заради предполагаема злоупотреба със средства от ЕС. През март тя отстрани европейския прокурор Теодора Георгиева, след като тя се отведе от делото заради натиск и заплахи от страна на лидера на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски.
От годишния доклад на Европрокуратурата за 2024 г. става ясно, че към 31 декември е имало 254 активни „български“ разследвания с обща прогнозна щета от 1.13 милиарда евро. От тях 19 са свързани с корупция.
Според доклада Италия е държавата, която нанася най-големи щети на бюджета на ЕС, предвид факта, че тя е обект на с активни разследвания на предполагаеми измами и финансови нарушения. В края на 2024 г. е имало 764 активни разследвания по такива случаи, с прогнозна щета за бюджета на ЕС в размер на 7.05 милиарда евро, от които 4.65 милиарда евро са от измами с ДДС.
Европейската прокуратура, която функционира от юни 2021 г. и в чиито структури участват 24 държави, разследва корупция, присвояване, пране на пари и свързаните с тези престъпления трансгранични измами с ДДС, с митнически такси и със злоупотреби, засягащи разходите на Европейския съюз.
