Швейцария ще понесе по-сериозни щети от търговския конфликт със Съединените щати отколкото други държави, предупреди председателят на Швейцарската националната банка (SNB) Мартин Шлегел. Причината – страната е малка и отворена икономика, която „усеща особено тежко последствията от протекционизма“, коментира Шлегел в Берн на 25 април. И допълва, че трусовете, предизвикани от американските мита, „представляват предизвикателство“ и за паричната политика и правят поддържането на стабилни цени още по-важно.
В изказването си на годишнто съвещание на банковите акционери Шлегел отбеляза, че както перспективата за растежа, така и дългосрочните ефекти от митническите ставки, включително задълбочаващата се фрагментация на световното стопанство, не се ясни.
Швейцарското правителство оттегли прогнозите си за тази година след като американският президент Доналд Тръмп обяви широкообхватните си налози на вноса в Съединените щати в очакване растежът на експортно-ориентирания швейцарски оазис, за който Белият дом определи митническа ставка в размер на 31%, да е по-нисък от първоначалните оценки.
„Несигурността около търговската политика е много висока“, отбеляза Шлегел и допълни, че „все още не е ясно как ще се развива инфлацията и стопанството на Швейцария“. Той не изключва икономически спад и.
В последната си прогноза от март SNB предвиди увеличение на БВП в рамките на 1%-1.5% за тази година – под средните за страната 1.8 процента. Целевият инфлационен диапазон на швейцарските централни банкери е 0%-2%, който гарантира ценова стабилност. Поддържането му е важна предпоскавка за просперитета на нацията защото улеснява вземането на решения за покупки и инвестиции и същевременно подкрепя социалното сближаване, тъй като по-бедните домакинства ще бъдат засегнати най-силно от растящите цени.
Националната банка на Швейцария успя да задържи инфлацията в целевите рамки през последните две години, но ниските стойности през последните месеци създават сериозни опасения за спад под нула процента. Мартенската инфлационна стойност беше 0.3 процента.
Шлегел признава, че централните банки не могат да оформят световната търговска система, нито да предотвратят митата или протекционизма. Но в сегашната обстановка стабилните условия са по-важни от всякога. И SNB ще настройва паричната си политика като коригира лихвените проценти и при необходимост провежда валутни интервенции.
За да се справят с падащата инфлация, швейцарските централни банкери понижиха ключовата си лихва до 0.25%, а все по-голям брой икономисти очакват тя да падне до 0% на следващото редовно съвещание на институцията през юни. Сред най-сериозните опасения на офиицалните лица е мощното поскъпване на франка, което може да свали инфлацията под 0 процента.
SNB е една от малкото централни банки в света, разрещаваща на инвеститорите да купуват нейни акции и на годишното събрание на акционерите на 25 април те със сигурност ще споделят тревогите си от създадената обстановка, въпреки че нямат право на глас при определянето на паричната политика.
На 24 април институцията отчете печалба от 6.7 млрд. шв. франка за първото тримесечие, за която основен принос има мощният ръст на златните котировки, компенсирал срива на фондовите борси и поскъпването на швейцарския франк.
Скъпоценният метал е отличникът на SNB, донесъл печалба в размер на 12.8 млрд. франка през първите три месеца на 2025-а. Централната банка притежава 1030 тона злато, чиято стойност скочи заради бягството от риск и търсенето на спасителни убежища от кризи. Тази възходяща преоценка на златните наличности компенсира банковата загуба от 5.3 млрд. франка от вложенията в акции и облигации, и на други 2.3 млрд. франка, произтичащи от рпоскъпването на франка към долара и еврото.
Анализатори на „Ю Би Ес груп“ прогнозираха печалба в диапазона от 5 до 15 млрд. франка. Икономистът на швейцарския банков първенец Алесандро Бий пък изчислява на 50 млрд. франка загубата на SNB от падналите пазарни оценки на активите й от края на март досега.
Шефката на надзорния съвет на Швейцарската централна банка Барбара Щайнер обяви, че тазгодишните дивиденти не са гарантирани, защото достатъчните по количество капиталови наличности са по-важни от разпределянето на печалбата.
